Дърветата на живота. Шаманите ментауаи.

СИБЕРУТ Е ЕДИН ДАЛЕЧЕН, ЗАГАДЪЧЕН И ЗАТВОРЕН В СЕБЕ СИ СВЯТ, ЕДИН САМОТЕН, НО УНИКАЛЕН ИНДОНЕЗИЙСКИ ОСТРОВ, РАЗПОЛОЖЕН НА 100 КМ ОТ СУМАТРА И ПОКРИТ С ДЖУНГЛИ. ТУК ВСИЧКО ИМА ДУША – ХОРА И ЖИВОТНИ, СКАЛИ И РАСТЕНИЯ, И АКО ТЕ СА В ХАРМОНИЯ ПОМЕЖДУ СИ, ВСИЧКО Е НАРЕД. ЗА РАВНОВЕСИЕТО МЕЖДУ ХОРАТА И ПРИРОДАТА СЕ ГРИЖАТ ШАМАНИТЕ. ТЯХНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ Е ДА ПАЗЯТ МИРА МЕЖДУ ДЖУНГЛАТА И НЕЙНИТЕ ОБИТАТЕЛИ. ШАМАНЪТ, ИЛИ СИКЕРЕИ НА ЕЗИКА МЕНТАУАИ, Е ЕДНОВРЕМЕННО БИЛКАР, УВАЖАВАН ЛЕЧИТЕЛ, ПОСРЕДНИК МЕЖДУ ДУШИТЕ И ПАЗИТЕЛ НА ГОРАТА.

Текст и снимки: Кристина Немет

Не е лесно да се добереш до шаманите ментауаи, като се има предвид, че местните племена до ден-днешен водят примитивен начин на живот във вътрешността на острова. След дълго и мъчително пътуване с ферибот ме очакват още няколко часа път (с кану и пеш), преди да се добера до дома на магьосника Теокапи, където ще мога да се потопя в ежедневието на местните. Да прекосиш джунглата пеш – за това изпитание се иска много сила и сръчност. Джунглата на Сиберут е адски задушна и влажна. Балансирането по тънките и хлъзгави дънери изисква въжеиграчески умения. В следващия момент затъваме до колене в тинята. Добре, че си обух гумените ботуши.

Домът на Теокапи

Къщите на ментауаи, построени върху колове, са разпръснати далеч една от друга в дебрите на джунглата, по бреговете на реките и потоците. Те са в центъра на обществения живот и празничните ритуали на клана. В горната част на къщата живеят хората, шаманът и семейството му; долу са прасетата и другите домашни животни.

От реката до сградата са проправени пътеки, настлани с дървен материал, така че, след като са вървели в калта, хората се прибират вкъщи чисти. Входът е украсен с черепите на убитите при лов и изядени животни. С течение на времето семейството е събрало богата колекция от черепи на маймуни, птици носорози и глигани, чието окачване на стената е израз на уважение към предците и към душите на убитите животни.

От вратата се влиза в голямо помещение, опасано с широка галерия, откъдето може да се наглеждат животните, а също и децата, които играят край реката. Тук кипи общественият живот, тук ме приема моят домакин Теокапи. Скоро към него се присъединяват другите шамани, благият Тоикоит и съседът Саромут, наричан още Куки. Облеклото им се състои от по една препаска на слабините, затова пък телата им са богато татуирани и накичени с огърлици, гривни и украшения за глава. Само шаманите имат право да носят червени препаски, боядисани с кората на дървото байко.

Тук няма електричество, питейна вода и тоалетна. Единствените следи от цивилизация са подаръците от чужденците. Най-полезният сувенир е портмонето за кръст, в което държат най-важните неща – тютюна и банановите листа, от които си свиват дебели, подобни на пури цигари. Последните никога не слизат от устата им. Най-ценен обаче си остава ръчният часовник, „наследен от западняците“. В същото време ментауаи живеят в невероятно безвремие. Така например никой от тях не може да ми каже на колко години е. Саромут изглежда на 85-90 г., Теокапи и Тоикоит сякаш са малко по-млади.

… ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕ ЕКСПЛОРЪР

This entry was posted in Green Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply