Бъдещето на миналото. Империята на емир Тамерлан.

ПРИ РАЗПАДАНЕТО НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ ЧАСТ ОТ КУЛТУРНИТЕ ЦЕНТРОВЕ ПО ПЪТЯ НА КОПРИНАТА ОСТАВАТ В УЗБЕКИСТАН. ОБНОВЯВАНЕТО НА ГРАДОВЕТЕ, ИЗВАЖДАНЕТО НА БЯЛ СВЯТ НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ОТЛОМКИ ОТ НЯКОГАШНИ ИМПЕРИИ И ПРИКАЗНО БОГАТИ ХАНСТВА И ЕМИРСТВА, ПОТЪНАЛИ В ХИЛЯДОЛЕТНА ЗАБРАВА – ВСИЧКО ТОВА Е В ОСНОВАТА НА КУЛТУРНОТО ВЪЗРАЖДАНЕ И САМООПРЕДЕЛЯНЕ НА НЕЗАВИСИМИЯ УЗБЕКИСТАН. ПРЕЗ МАЙ Т. Г. ЕКИП НА THE EXPLORER ИЗМИНА НАД 1500 КМ ОТ ТОЗИ ПРИКАЗЕН ИЗТОЧЕН ПЪТ, КОЙТО СЪЩЕСТВУВА ОТ НЕЗАПОМНЕНИ ВРЕМЕНА, А ДНЕС СЕ РАЗКРИВА И ПРЕД НАС.

Текст и снимки: Норберт Гьогьош

Тръгваме от Къзълкум (в превод от узбекски: червен пясък). Със своята площ от 300 000 кв. км Къзълкум е единадесетата по големина пустиня на Земята и едновременно с това – една от най-сухите. Между Амударя и Сърдаря се простират дюни и такир (суха, солена глинеста почва), където години наред не е падал дъжд. Тук хора живеят само около оазисите, където водата идва от притоци и канали на две големи реки. От края на ХІV в. насам най-значимият метрополис във вече пресъхналата делта на Амударя е град Хива (известен още като Хорезм). Тази перла на пустинята става столица на просъществувалото до 1920 г. Хивинско ханство. Тук дори и в зората на най-новата история всяка капка вода е била съкровище. През 1863 г. видният ориенталист Армин Вамбери е записал една поговорка, според която глътка вода може да изчисти смъртен грях. Смисълът на тези думи разбирал само онзи клетник, на когото се намерело кой да даде вода в пустинята. Според метеорологичната прогноза за Къзълкум и наблюденията от минали години на 5.05.2011 г. преди обед, когато трябваше да пристигнем в града, щеше да е голяма жега. В такива моменти живакът на термометъра рядко пада под +30°С, а ние трябваше по цели дни да се надяваме да зърнем поне едно облаче над древния град.

Природата обаче не се съобразява нито с физическата география, нито с метеорологичната статистика. Когато пристигнахме, ни очакваше цяла седмица мрачно време, на няколко пъти дори валя. Както каза един от пазачите на стария хански дворец (Куня Арк, или Старата крепост): „Сякаш някаква пролука се е отворила над пустинята, която никога няма да се затвори. През целия си живот не съм виждал такова нещо…“

При разговори с местните хора много често ставаше дума за времето: „Радваме се и ви благодарим, че ни донесохте такова време… С вас сигурно пътува някой ангел… Това хубаво време е дар божи…“ Тук представите за „хубаво време“ са доста различни от нашите – през цялото време изваждаме и прибираме фотоапаратите и камерите и се крием от дъжда, и това в една от най-сухите (теоретично) пустини в света…

2010-2011

Този период е посветен на обновлението на паметниците на културата в Бухара. Местният екскурзовод ни запознава накратко с обектите и плановете за реставрация.

„В началото на миналата година президентът Каримов обяви програма, която обхваща всички сгради, част от списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Каменоделци и реставратори пристигнаха в Хива, Бухара, Самарканд и Шахрисабз. Бухара заприлича на гора от скелета. Можете да си представите реакциите на чуждестранните туристи – навсякъде беше пълно със строителни отпадъци, а по главите им капеше боя. От обсерваторията на Улуг Бег в Самарканд не се виждаше нищо. Показвах им по картичките онова, което беше останало скрито под машините и скелетата…“

Реставрационните работи продължават една година и трябваше да завършат на 30.04.2011 г. Тържественото предаване на обектите се беше състояло четири дни преди пристигането ни в страната. (В деня, когато пристигнахме в Бухара, президентът Ислам Каримов тъкмо си тръгваше след тържествата по случай завършването на реставрацията на стария град.)

… ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕ ЕКСПЛОРЪР

This entry was posted in Cult Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply