В Косово, но не на война.

В КОСОВО, НО НЕ НА ВОЙНА

ПОЧТИ ЧЕТИРИ ГОДИНИ СЛЕД ОБЯВЕНАТА ОТ КОСОВО НЕЗАВИСИМОСТ ТОВА ЛЯТО ТАМ ОТНОВО СЕ СТРЕЛЯ – В СЕВЕРНАТА ЧАСТ, ЗАРАДИ МИТНИЧЕСКИ СПОР СЪС СЪСЕДНА СЪРБИЯ. ВЪПРЕКИ ТОВА ПЪТУВАНЕТО В НАЙ-НОВАТА ДЪРЖАВА НА ЕВРОПА ВЕЧЕ НЕ Е ВОЕННО ПРИКЛЮЧЕНИЕ. СЕДМИЦА ПРЕСТОЙ В ЮЖНИЯ ГРАД ПРИЗРЕН Е ПО-СКОРО ПЪТЕШЕСТВИЕ НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО – КЪМ СПОМЕНИТЕ ОТ РАННИТЕ ГОДИНИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ, КЪМ КИПЯЩАТА БАЛКАНСКА ЕНЕРГИЯ И КЪМ ИЗЖИВЯВАНИЯТА ПРЕДИ ПЪРВИТЕ ЩАМПИ НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА.

Текст и снимки Венелин Петков

Шосето се вие из живописна клисура, която напомня на Стара планина – прохладна широколистна гора и зелени заоблени възвишения. „Бал-кан – означава мед и кръв на турски,” казва доктор Агим Сичеца и натиска спирачките преди поредния завой. „Дори да е само съвпадение на думи, така си е за целия ни полуостров. Сладко място е, но за да живееш тук, трябва да пролееш много кръв.”

Връщам се към България през Шар планина след седмица в Призрен, Южно Косово. Доктор Сичеца ме кара обратно с колата си към границата с Македония от другата страна на билото. Не иска дори и да чуе предложението ми да му платя бензина. „Вие сте наши гости. Не е редно да плащате за гостоприемство.”

Това е второто ми пътуване до Призрен. За първи път отидох като военен репортер през 2006 г. – годината, в която администрацията на тогавашната автономна област официално заяви, че смята да обяви независимост от Сърбия. По това време белезите от погромите срещу косовски сърби от март 2004 г. бяха още пресни – косовски албанци бяха разрушили стотици сръбски къщи и десетки православни черкви, много от които в Призрен. Обиколката из калдаръмените улици на 130-хилядния град град тогава бе като разходка по яйчени черупки– нащрек, по светло и с военен ескорт от  мироопазващата мисия на НАТО КФОР.

Пет години по-късно, пътят през Шар планина е същият, но духът на Призрен не е. Този път тръгвам от България не като репортер, а като участник във фестивал за документално кино. Макар и без военни, очаквам същите предпазливи разходки. Още повече, че при тръгването ми от България в края на юли, на границата със Сърбия в Северно Косово избухнаха сблъсъци между сърби и косовски спецполицаи, при които беше убит един полицай.

Пътят с кола от София отнема около 8 часа: приблизително 4 часа до Скопие и още толкова до Призрен. Разбира се, втората част може да бъде значително съкратена, ако ви транспортира косовски шофьор. Организаторите на фестивала са пратили на групата ни – българи и македонци, две леки коли – жълт „Фолксваген Голф-3” и сребриста „Алфа-Ромео” с кюстендилска регистрация. Качвам се в жълтата „тройка” с шофьор на име Маки и придружаващ го представител на организаторите – 17-годишния Крешник

Броени минути след старта осъзнавам, че „Голфът” не случайно е ключов елемент в пернишката митология. Още няколко минути по-късно със съжаление се сещам, че съм забравил да си направя застраховка „Живот”. През целия път, увит около билата на Шар планина, скоростта на Маки не пада под 100 км/ч., а дистанцията до кюстендилската регистрация на „Алфата” отпред е закована на застрашителните 2-3 метра.

… ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА СП. ЕКСПЛОРЪР

This entry was posted in Docu Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply