Янгу! Вик в саваната.

ЯНГУ!

ВИК В САВАНАТА

КАЗВАТ, ЧЕ ИСТИНСКИЯТ ЦАР НА АФРИКАНСКИТЕ ЖИВОТНИ Е СЛОНЪТ. ВЪЗМОЖНО Е. НО В БЕЗКРАЙНАТА САВАНА БЕЗСПОРЕН ВЛАСТЕЛИН Е ЛЪВЪТ. ВСЕКИ, КОЙТО ПОНЕ ВЕДНЪЖ В ЖИВОТА СИ Е ЧУВАЛ РИТМИЧНИТЕ ГЪРЛЕНИ ЗВУЦИ, КОИТО ИЗДАВА ТОЗИ ЗВЯР, ЩЕ СЕ СЪГЛАСИ. КОГАТО ТРЪГНЕ НА ЛОВ ПРИЗОРИ, ЛЪВЪТ НАДАВА РЕВ. СПОРЕД ИЗТОЧНОАФРИКАНСКИТЕ ПЛЕМЕНА ТОЙ КАЗВА: „ХИ НИ ИНСТИ Я НАНИ? ЯНГУ! ЯНГУ! ЯНГУ!” КОЙ Е ЦАРЯТ ТУК? АЗ! АЗ! АЗ!

Текст и снимки: Джордж Д. Сомо

Разнесе ли се викът „Янгу!”, луната в небето застива, птиците в короните на акациите притихват, почиващите си животни в саваната замират. Напрежението се усеща във въздуха. Притаили дъх, хора и животни следят този вик. Игра на нерви. Който скочи при вида на женската, която води лова, веднага се оказва обкръжен. Животните добре познават хитростите на лъва; в такива случаи дори слоновете обграждат малките си. Щом лъвовете се оттеглят и ревът им заглъхне, сред клоните започват да скачат маймуни. Те „обсъждат” събитието с тихо цвърчене. Тукан изтраква с човка; саваната се раздвижва. Недалеч оттук изгряващото слънце огрява оттеглилите се лъвове. Те пируват над улова, като бавно сдъвкват всяка хапка.

ДВА МИЛИОНА ХЕКТАРА

За два дни стигаме от Ганци – „столицата на Калахари”, до националния парк Гемсбок. След кратко пътуване по асфалтов път минаваме покрай селището Ткатшуана и пресичаме Транскалахарската магистрала. Джипът се движи изненадващо добре по проправения от колите път след червените пясъци. Вечерта се подслоняваме в една ферма, където собственикът зарежда резервоара ни с ръчна помпа – истинска музейна реликва. Вместо да ни вземе пари, ни моли от време на време да му изпращаме по някоя европейска пощенска марка. Националният парк е замрял, преминал е дъждовният сезон, от няколко дни тази част на Африка е недостъпна за туристите. Границите на парка откъм Ботсуана и Южна Африка са отворени, животните спокойно ги пресичат. Носим писмо до Оли ван дер Вос, старшият пазач, който веднага ни кани в своята резиденция до лагера Нособ. Съветва ни да опънем палатките си под овошките около къщата, където ще бъдем в безопасност през нощта. Лагерът се намира в коритото на пресъхналата река Нособ. Остатъчната влага в почвата поддържа пищната зелена растителност в местността. Оли ни представя на съпругата си, след това се ръкуваме с пазачите бушмени. На вечеря му подаряваме бутилка южноафриканско червено вино. В замяна на това можем необезпокоявани да бродим из резервата по време на престоя си. „Ще уведомя и граничната охрана”, обещава Оли.

Два милиона хектара – и всички те са на наше разположение! Тръгваме на север към водоемите. През лятото централните водоеми на Калахари се превръщат в корита, пълни с воняща тиня, а животните идват на север, към зеления оазис между реките Нособ и Ауоб. Застояваме се край един от водоизточниците – Пан. Тук прииждат стада от орикси, гну, биволи и различни газели. Спират на брега и се ослушват, без да мърдат. Водачът на стадото излиза напред и внимателно пие няколко глътки. Другите го наблюдават; ако отпие втори път, всички се спускат към водата.

Пустинните слонове се движат на малки семейства, но нерядко може да се види двойка или единичен екземпляр. Вървели са дни наред, сега пробягват последните метри, малките им очи жадно се плъзгат по водното огледало. Кожата им е като изсъхнал пергамент, гънките й скърцат при всяко движение. Втурват се към водата. Чакалите, които се навъртат край водоема, се изнизват с подвити опашки. Тази идилия се повтаря всеки ден. Само военните хеликоптери, които сутрин минават над границата, напомнят, че времето не е спряло.

… ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА СП. ЕКСПЛОРЪР

This entry was posted in Green Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply