Възможности за отговорно харчене

OТГОВОРНИЯТ ТУРИЗЪМ НЕ ЗАВИСИ ОТ МАТЕРИАЛНОТО, ТОЕСТ, КОЛИЧЕСТВОТО ИНВЕСТИРАНИ СРЕДСТВА НЕ ДОПРИНАСЯТ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ УСЛОВИЯТА НА ЖИВОТ НА МЕСТНОТО НАСЕЛЕНИЕ. БЕЗОТГОВОРНОТО ХАРЧЕНЕ МОЖЕ ДА НАВРЕДИ МНОГО ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО ПРЕДПОЛАГАМЕ. НЕКА ДОБРЕ ДА ПОМИСЛИМ КАК РАЗПРЕДЕЛЯМЕ ПАРИТЕ СИ, ЗАЩОТО ДОБРАТА СДЕЛКА ТРЯБВА ДА УДОВОЛЕТВОРЯВА И ДВЕТЕ УЧАСТВАЩИ СТРАНИ.

Недоволството е често срещано явление при организираните пътувания. В Непал например не гледат с добро око на туристите от Европа, които пътуват със собствен екскурзовод – или дори без такъв – и бродят по пътищата на Хималаите без да взимат под внимание нуждите и начина на живот на местните жители. В следствие на това, от няколко години е задължително да се пътува с местен водач по някои от пешеходните маршрути. Много хора не са доволни от тези промени, тъй като не всеки обича да прекарва ваканцията си с непознати, но тези мерки създават нови работни места за непалците и контролират до известна степен уваличаващото се замърсяване на природата. Местните водачи се оказват полезни и за туристите: от тях чужденците могат да научат много повече за страната и конкретния район, от който и да е  пътеводител. Освен това водачите са и безупречни преводачи в общуването  с местното население.

В днешни дни дори и в Италия е забранено да изкачваме вулкана Стромболи без придружител. Един от най-важните аспекти в регулирането на туризма е печалбата да се задържи „на място”. Разбира се, и тази стратегия често се сблъсква с корупцията: средствата от различните разрешителни и други задължителни разходи не винаги достига до нуждаещите се. Заплащането на служителите от туристическите агенции – от Перу през Танзания чак до Непал- е сравнително ниско, тъй като на повечето места бакшишът е включен в заплатата на работещите.

Бакшишът в развиващите се страни е спорна тема. От една страна заможните туристи често дават несъизмеримо високи бакшиши, с което създават изкривена представа за стандарта на западните туристи. При този вид дарения най-активни са ловците в Източна Африка, където често срещани са бакшишите от няколко стотин долара. От друга страна не трябва да забравяме, че понякога именно от бакшишите на туристите се изхранват цели семейства. Някои предвидливи туристически агенции включват този вид помощ в предложенията си. Други агенции подхождат към проблема устойчиво, като се опитват да внедрят различни програми за развитие и други хуманитарни дейности. В последно време все повече неправителствени организации се занимават с „хуманитарен туризъм”. Този  термин се използва предимно за пътувания, чиито печалби отиват за хуманитарни цели. По време пътуванията туристите често работят доброволно, но има и такива, които по нищо не се различават от ориентираните към печалба туристически пакети.

Много зависи и от мястото, където ще отседнем. Експертите по устойчив туризъм препоръчват в развиващите се страни да избягваме хотели, собственост на големи западни компании, тъй като по този начин голяма част от средсвата ни няма да подпомогнат местното население. В повечето случаи това е така, но нека не забравяме, че съществуват и такива чуждестранни фирми, които работят в полза на местните жители. Освен че създават работни места и подпомагат обучението на децата на служителите си, компаниите допринасят и за изграждане на инфраструктурата в района. Достоверна информация за този вид дейност можем да намерим в различни форуми в мрежата.

Тези, които предпочитат да пътуват икономично, непременно трябва да изберат местните структури. Да гостуваме на някое семейство определено е с пъти по-евтино от престоя в хотел – освен това по този начин не подкрепяме някой чуждестранен инвеститор и със сигурност ще научим много повече за живота и културата на местните.

Икономичните решения в останалите сфери на пътуването също могат да бъдат полезни по отношение на отговорното пътуване. Много хора се предубедени – и нека си признем, поняко с основание – относно местната кухня. Но и тук не е редно да обобщаваме. Често туристи, които се притесняват и не се хранят навън, имат неприятни преживявания свързани с храната и в най-изисканите хотели. Причината е, че необходимите продукти за европейските блюда се транспортира от далечни места, като качеството също е под въпрос. От друга страна много туристи се хранят с пресни продукти от местния пазар и нямат никакви оплаквания. Има едно единствено правило: трябва да сме предпазливи навсякъде.

„Малкото понякога е повече”. Звучи банално, но поговорката в повечето случаи важи и за икономичните стратегии на отговорния туризъм. С по-евтиния екскурзовод, с по-евтината нощувка, с по-евтината храна понякога можем да помогнем на местното население много по-ефективно, отколкото ако инвестираме десет пъти повече средства в едно пътуване. Това важи и при покупката на сувенири. В повечето тропически страни съществуват отделни пазари за туристите. Това от една страна е полезно, тъй като тук можем на намерим всякакви предмети, характерни за страната, от друга страна, пазаруването на тези места не винаги е изгодно – нито за нас, нито за занаятчиите.

На тези места често се продават стоки, произведени чрез експлотация на местните работници, а цените са нереално високи. Ако е възможно, нека се стремим да пазаруваме директно от занаятчиите. По този начин е по-вероятно да купим уникален предмет и можем да сме сигурни, че така не подпомагаме единствено търговците. Прекрасни и евтини подаръци можем да намерим на местните пазари за битови стоки. Въпреки че на повечето места китайските пластмасови изделия са изградили един вид монопол, все пак можем да намерим истински сувенири. И да не забравяме, че на повечето места да се пазариш е основна част от пазаруването, която продавачите дори изискват.
Върху плещите на „независимия пътешесвеник” (independent traveler), който пътеводители като Lonely Planet почти издигат на пиедестал се стоварва голяма отговорност. Този вид пътуване отговаря много повече на изискванията на отговорния туризъм, отколкото масовия туризъм, но също така крие и някои опасности.

Стремежът за свобода на независимите пътешественици често остава неразбран за местните жители. Според много хора, все по-строгите закони в Непал например са въведени именно заради вилнеещите по хижите европейски младежи. Израстналите с мита за независимия пътешествник бекпекъри често смятат себе си за откриватели, а всъщност те се движат в един въображаем свят, в едно виртуално пространство. Истинските откриватели от друга страна се интересуват от действителността. Да си открит по този истински начин означава много повече от какъвто и да бакшиш и помощ, защото в дългосрочна план само чрез изучаване на реалната ситуация и чрез осъзнаване на нашата собствена роля сме в състояние да решаваме проблемите.

This entry was posted in Green Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply