100 години от рождението на Жак-Ив Кусто

Жак-Ив Кусто е роден на 11.06.1910 г. в Сен Андре дьо Кубзак, Франция. През 1930 г. постъпва в армията, където завършва Военноморската академия. Най-напред служи на военния кораб „Кондорсе”. 1936 г. е решаваща за кариерата на Кусто. През тази година той се разминава на косъм със смъртта при тежка автомобилна катастрофа, но също така се запознава с Филип Телие, с когото го свързва приятелство за цял живот. С очилата за плуване, заети от Телие, Кусто за първи път разглежда подводния свят и завинаги остава в плен на синьото царство. През свободното си време Кусто заедно с Телие и Фредерик Дюма се гмурка със затаен дъх.

 

Сериозно го занимава мисълта за разработването на дихателен апарат, който да позволи по-дълъг престой под водата. Тогавашните водолази със своята тежка екипировка се движат тромаво по морското дъно. „Тежководолазите” получават въздух от повърхността; кислородният маркуч е като юзда, която ограничава движенията им. Кусто иска да плува свободно като риба, за да може по-добре да опознае царството на Нептун. През 1943 съвместно с Емил Ганян създават „Акваланг” – първия в света напълно самостоятелен дихателен апарат. „Акваланг” е пълен със сгъстен въздух и не само прави водолаза напълно независим от повърхността, но и понижава налягането.

 

Дихателният апарат на Кусто–Ганян отваря нова, революционна глава в историята на океанологията и водолазното дело. Опитите на двамата лейтенанти скоро привличат вниманието на военноморските сили. През 1945 г. в Тулон с помощта на военните е създадена Групата за морски изследвания, чийто ръководител става Кусто. По онова време дълбините на океана все още са непознати за човечеството. Първите, проникнали в „синия свят”, са изложени на безброй неизвестни опасности. Чрез редица пробни гмуркания Кусто и неговите сътрудници се опитват да определят границите под вода. През 1949 г. Кусто напуска флота, където е достигнал до звание капитан на корвета. От този момент цялата му енергия е насочена към изучаването на „света на тишината”. През 1950 г. с помощта на богатия английски меценат Томас Л. Гинес Кусто се сдобива със стар минен заградител на Американския военноморски флот. Бившият военен кораб, превърнат в плаваща океанографска лаборатория, става легендарен под името „Калипсо”. Интересите на Кусто се простират в почти всички области на морските изследвания, от океанография, морска вулканология и морска биология до водолазна физиология и подводна археология. Той не е учен специалист в тесния смисъл на думата. Човек с набито око и големи познания в областта на океанологията, Кусто по-скоро напомня ренесансова личност. Първите си изследвания провежда в Средиземно море и около Азорските острови и Кабо Верде. Става известен благодарение на филма, заснет по време на първата му експедиция в Червено море през 1951 г. В поредица от експерименти – през 1961 г. в Средиземно море и през 1963 г. в Червено море – търси отговори на редица въпроси, свързани с физиологията на човека при дълъг престой под вода. През следващите години обикаля почти всички части на Световния океан. Капитанът и неговият екип са първите хора, потопили се в ледените арктически води. През 1976 г. Кусто изважда от 90 м дълбочина останките на „Британик”; този луксозен параход, по-голям дори от „Титаник”, е потънал през Първата световна война. През 1980 г. изучава подводния свят на Големите езера и на река Свети Лаврентий в Канада. През 1985 г., на 75-годишна възраст, потегля на последната си околосветска експедиция, продължила 5 години. През 1991 г. по време на екологично изследователско пътуване плава по цялото поречие на река Дунав. Допълнение към богатата биография на капитана са над 100 филма и множество книги. Сред безсмъртните му творби са „Светът на тишината” и носителят на „Оскар” „Свят без слънце”. Кусто, наричан „най-популярния французин”, има неизмерим принос в изследването и опознаването на океана.

 

На 25.06.1997 г. капитанът завинаги се преселва в света на тишината…

This entry was posted in News Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply