Джурасик парк в сърцето на Европа

ПЪТЕШЕСТВИЕ ВЪВ ВРЕМЕТО
От възникването на животинския свят на Земята не е имало толкова продължителен период на топъл климат като мезозойската ера, или както още я наричат, ерата на динозаврите. През тези ок. 150 млн. години, които геолозите разделят на Триас, Юра и Креда, климатът на Земята е бил съвсем различен от днешния. Тогавашните атмосферни условия обаче не са прецедент в климатичната история на планетата. За 4,5 млрд. години температурата на повърхността на Земята се изменяла многократно под въздействието на различни фактори. От възникването на многоклетъчните организми и особено от „заселването“ на сушата насам климатът има непосредствено влияние върху живата природа. В историята на нашата планета след продължителните периоди на топъл климат са настъпвали промени, разликата в средната температура на Екватора и полюсите е нараствала, полярните области са се покривали с вечен лед. Това са т.нар. ледникови периоди. В момента живеем в такъв период. В историята на Земята има поне седем по-продължителни ледникови периода. От тях четири са в Докамбрия, преди възникването на животинския свят, а другите три са в последните 500 млн. години. Колкото и да са чести ледниковите периоди, продължителността им е по няколко десетки милиона години, докато „топлите“ епохи траят по 100 млн. години, а понякога и повече.

Най-старите останки от динозаври са намерени в Южна Америка, която през Мезозоя е била част от свръхконтинента Пангея. Вкаменелостите от късния Триас говорят за топъл и сух климат. Според последни проучвания в тази част на света дневната температура през лятото е била над 35°С, а през зимата не е била много по-ниска. Падали са малко валежи. Моретата са били топли, а сушата – пустинна. Разбира се, в близост до полюсите климатът е бил по-хладен, но далеч не толкова студен като днешния. В онези части на Австралия и Антарктика, които през Триаса са се намирали около Южната тропична окръжност (66° южна ширина), са се ширели мочурища с буйна растителност. На тяхно място в последствие са възникнали въглищни находища.

През периода Юра общото затопляне продължава. Топлият, субтропичен климатичен пояс достига южните части на днешна Гренландия. Пангея се разпада и всички по-големи части се разполагат в топлия пояс. Създават се условия за разцвет на живата природа. Значително се повишава и температурата на моретата: в тропичния и субтропичния пояс температурата на повърхността на водата е 25°С, а в по-дълбоките слоеве – 15-18°С.

Климатът на Земята продължава да е топъл и през долната Креда. През горната Креда започват климатичните промени, довели до ледниковия период, който продължава и до днес. В края на Кредата климатът като цяло е застудял. За 15-20 млн. години (кратко време от геологична гледна точка) температурата на морската вода спада с повече от 5°С. В глобален мащаб температурата на повърхността постоянно се понижава, но тъй като изходните стойности са много високи, в края на Кредата последиците все още не се усещат. Истинските промени настъпват през Неозоя, 30-40 млн. години по-късно.

Каква информация дават геологичните данни за климата в миналото и какви изводи можем да си направим по отношение на динозаврите?

… ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА СП. ЕКСПЛОРЪР

This entry was posted in Navigator. Bookmark the permalink.

Leave a Reply