Лейди Бейкър

ИСТИНСКОТО Й ИМЕ Е ФЛОРА ШОШ, НАРИЧАНА ОЩЕ ЗОРА

Много малко се знае за това къде, кога и в какво семейство е родена Флора Шош и как са преминали първите две десетилетия от живота й. Известните данни често са противоречиви. Дори датата на раждане в смъртния акт противоречи на датата, посочвана приживе от самата флора. Известно е, че тя е потомка на трансилванския клон на унгарско благородническо семейство. Родителите й загиват през есента на 1848 г., когато румънски селяни нападат унгарските села в областта и започват масово клане.

Седемгодишното дете е спасено от прислужницата румънка, която представя флора за своя дъщеря. Сирачето е осиновено от трансилванско арменско семейство, което скоро след това напуска австрийската империя и заминава за видин (по това време в пределите на османската империя). Тук след големи перипетии флора напуска настойниците си, за да започне нов, изпълнен с неизвестности живот. Случилото се през следващите 10 години е бяло петно. Сигурно е едно: през януари 1859 г. Флора шош е обявена за продан на пазара за роби във видин. И тук съдбата я среща със самюъл уайт бейкър.

Бейкър е роден в лондон на 08.06.1821 г. В голямо и богато семейство. Той получава отлично образование: първо учи в добри английски училища, а после завършва инженерство във франкфурт на майн. През 1842 г. Започва работа в лондонската кантора на баща си. Скоро след това се жени и заминава със съпругата си за о-в мавриций, където управлява семейната плантация. По-късно се преселват в цейлон, където също ръководят стопанство. Тук бейкър се отдава на своята страст – лова. През 1855 г. Семейството е сполетяно от трагедия – любимата му съпруга умира от тиф. Заедно с четирите си невръстни дъщери самюъл се връща в лондон, за да е близо до роднините си. Уседналият начин на живот обаче не е по вкуса му. Първо прави опит да се присъедини към експедицията на д-р дейвид ливингстън в африка. След като кандидатурата му е отхвърлена от кралското географско дружество, бейкър се отправя към балканите, където ръководи строежа на балканската железница, проектирана от английската компания „картър и ко”. Наред с работата отделя време и за любимото си занимание – лова. Заедно със своя цейлонски приятел, махараджа дулеп сингх, бейкър планира ловна експедиция по поречието на река дунав. Двамата тръгват с кораб от пеща, но при видин ледът не позволява да продължат нататък и те са принудени да слязат на брега преждевременно. Макар по това време видин да е загубил значението, което е имал по време на втората българска държава, градът продължава да е търговски център. Тук се извършва дори търговия с роби, макар в османската империя тя да е официално забранена от 1838 г.

През януари 1859 г. Бейкър и дулеп сингх посещават пазара за роби. Англичанинът е впечатлен от красивата, русокоса 18-годишна робиня, за която търговецът знае само, че е унгарка. За 5 лири стерлинги той я откупува, или по-точно я измъква от лапите на  търговеца; скоро помежду им пламва любов. Не след дълго бейкър напуска работата си към железницата, но не бърза да се връща у дома. По това време вестниците пишат за английските експедиции в африка. Това навежда бейкър на мисълта за пътуване до черния континент. Наистина, изворът на сини нил вече е открит, но този на бели нил – не. Ричард бъртън и джон спийк не успяват да стигнат до него. По-късно спийк прави втори опит заедно с капитан грант. Двамата стигат до гондокоро (град в южен судан – б.п.), където искат среща с английския консул. Вместо него обаче ги посреща бейкър, който е организирал експедиция на собствени разноски. Последвалите събития той описва така: „до този момент никой изследовател не беше успял да стигне до извора, затова и аз не оповестих намеренията си; но пък работих упорито, за да се справя с тази тежка задача, и бях готов да жертвам дори живота си…” споменава и младата си съпруга: „ако бях сам, не бих се страхувал дори да умра по пътя. Но до мен стоеше една жена, която беше най-голямата ми опора, но и най-голямата ми грижа. Една жена в разцвета на младостта си, дори не жена, а по-скоро девойка. Ужасявах се при мисълта, че мога да умра, а тя да остане сама в дивата пустош… но напразно я молих да остане у дома… и така, на 15.04.1861 със съпругата ми поехме от кайро нагоре по нил…” не можем да се спрем на подробностите от пътуването, тъй като те дават материал за цяла книга; но последните 13 месеца (от февруари 1863 до март 1864 г.) Са истинско изпитание: местните се бунтуват, носачите си тръгват, флора заболява… накрая стигат до езерото албърт, за което бейкър е смятал, че е вторият извор на нил наред с езерото виктория. Бил е убеден, че е разкрил хилядолетната тайна на реката. Едва през 1934 г. Буркхард валдекер доказва, че бели нил води началото си от река кусума.

Втората нилска експедиция на семейството (1870-1873 г.) Е описана в дневника на флора (междувременно приела името флорънс). Дневникът е публикуван през 1972 г. Под редакцията на правнучката ан бейкър. На няколко места ан подчертава, че флорънс се е ползвала с голямо уважение сред местните. Ако самюъл е получил името миджу (брадатия), то флорънс е била нядуе (зора). Войниците често казвали: „бейкър е главата, но нядуе е шапката.” След края на втората нилска експедиция семейството се установява в сандфърд-орлийт, англия. Тук самюъл умира през 1893 г., а флорънс – 23 години по-късно. Саркофагът с тленните останки на двамата се пази и днес в двора на църквата в гримли – малко селце в уорчестър, от което произхожда самюъл уайт бейкър.

… ЦЕЛИЯТ МАТЕРИАЛ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА СП. ЕКСПЛОРЪР

This entry was posted in Docu Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply