Ловецът на кости

Интервю с ръководителя на разкопките в Ихаркут, шефа на екипа д-р Атила Йоши

КЪМ ДНЕШНА ДАТА HUNGAROSAURUS TORMAI Е ЕДИН ОТ НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ ОБИТАТЕЛИ НА ЕВРОПА ОТ ПЕРИОДА КРЕДА. НЕГОВИЯТ ОТКРИВАТЕЛ Д-Р АТИЛА ЙОШИ НАСКОРО ЗАВЕДЕ ДЕСЕТАТА ЕКСПЕДИЦИЯ НА МЯСТОТО НА ОТКРИТИЕТО – ИХАРКУТ. РАЗГОВАРЯМ С АТИЛА ЙОШИ НА НЕГОВОТО РАБОТНО МЯСТО В ЛАБОРАТОРИЯТА КЪМ ПАЛЕОНТОЛОГИЧНАТА СБИРКА НА ПРИРОДОНАУЧНИЯ МУЗЕЙ – БУДАПЕЩА, МАЛКО ПРЕДИ ДА ПОТЕГЛИ С ЮБИЛЕЙНАТА ЕКСПЕДИЦИЯ.

XP.:  – Фамилното ви име подхожда на професията ви… (името Йоши на унгарски означава древен).
А. Й.:  – Колкото и да е невероятно, Атила Йоши е името ми по паспорт. Роден съм на 12.05.1980 г. в Айка (град в Западна Унгария).

EXP.: – Под знака на упорития Телец. Вярно ли е, че още в тийнейджърска възраст сте били убеден, че в Унгария има останки от динозаври?
А. Й.: Вярно е. На 16 вече знаех, че искам да стана геолог или палеонтолог. Вълнуваха ме не толкова самите динозаври, колкото въпросът защо в Унгария няма животински останки от мезозоя. Под животни имам предвид не само динозаври, но и крокодили, летящи влечуги, костенурки, земноводни, риби и т.н.

EXP.: – Динозаврите са любимци на децата. И вие ли се запалихте по тях като дете?
А. Й.:  – Донякъде. Преди години започнах да се интересувам от природата през отминалите геологични епохи. Любопитно ми беше какви животни и растения са населявали планетата преди милиони години. Събирах скални късове и си представях как разкривам скритите в тях научни тайни. Сам или с приятели ходех в покрайнините на родния ми град. На 14 вече записвах наблюденията си в дневник, който пазя и до днес. С по няколко изречения описвах находките и наблюденията, свързани с тях. Тогава още нямаше „Джурасик парк”, нямаше филми и игри с динозаври. Просто събирах находките, подреждаш и чаках да излезе нещо интересно.

EXP.: – Един тийнейджър не започва просто така да изследва природата…
А. Й.: – Не знам какво ми даде началния тласък. Мога обаче да кажа, че с родителите ми правехме страшно много излети, ходехме за гъби, за риба. Баба ми живееше в Бакон, затова посещавахме и тази чудна област. Там имаше една скала, по която винаги исках да се катеря. Веднъж баща ми застана до нея и каза: „Сега ще я изследваме.“ Оказа се, че е варовик от епохата на еоцена, останка от океанското дъно, и че е пълна с вкаменелости на 45 млн. години.

EXP.: – Откъде едно 14-годишно дете може да знае, че в една скала се крият вкаменелости?
А. Й.: – Всеки може да различи отпечатъците от охлювени черупки; именно тях забелязах най-напред. После открих различните по форма миди. Едноклетъчните организми бяха най-трудни. С приятелите ми понякога отивахме до тази скала с велосипеди и започвахме да събираме останки, които поставяхме в кутии и показвахме на по-опитните от нас. Домашната ми колекция ставаше все по-голяма и когато вече нямаше място вкъщи, я подарих на гимназията, в която учех. Тогавашният ми учител по биология, който сега е директор на училището, поръча да направят специална витрина за сбирката. С моите съученици подредихме експонатите и направихме каталог, който се пази и до днес.

EXP.: – Тогава това е било хобито на един подрастващ. Какво превърна това хоби в професия?
А. Й.: – Един документален филм за останките на динозавър, открити в Монголия. Експедицията беше организирана от природонаучен музей в САЩ. Екипът се ръководеше от двама учени, с които по-късно се срещнах. Видяното ме грабна. Пустинята Гоби е фантастично място, вече мога да го потвърдя от собствен опит.

EXP.: – Какво направихте, след като гледахте филма?

… ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА СП. ЕКСПЛОРЪР

This entry was posted in Interview. Bookmark the permalink.

Leave a Reply