От любов към ледовете

„Топенето на ледовете е като да изключим хладилника на Земята“, казва в специално интервю за travel&extreme Explorer испанският фотограф, пътешественик и активист по въпросите за климата Карлос Караглия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От операционната маса до Антарктида

 

Любовта на испанеца Карлос Караглия към ледовете се ражда в болничната стая след сърдечна операция вследствие на инфаркт. Годината е 2006, а той е на 36. Приятел му подарява книгата „Ендюрънс: Легендарната антарктическа експедиция на Шакълтън“ от Каролин Александър. В нея се разказва за едно от антарктическите пътувания на британския пътешественик Ърнест Шакълтън (1915–1916). Корабът му „Ендюранс“ е смазан от ледовете, а 29-членният екипаж оцелява в Антарктика в продължение на повече от година и половина. Въпреки екстремните условия всички остават живи, а спасителната операция и днес е смятана за една от най-великите истории за оцеляване и е доказателство за смайващата сила на човешкия дух.

 

„Аз съм перфектното потвърждение на фразата, че една книга може да промени целия ни живот“, казва за travel&extreme Explorer Карлос Караглия, който оттогава е направил единадесет полярни експедиции. В Мадрид той организира конгреса Earth 360 – „Фото и филмово приключение из планетата Земя“. Заедно с него фотографи и документалисти разказват за своите експедиции и показват най-красивото лице на планетата. Всъщност целта им е чрез красиви фотографии и филми да породят съпричастие към опазването на природата и борбата с климатичните промени. Три дни преди Earth 360  Карлос Караглия се е завърнал от Исландия. Там е снимал първото „погребение“ на ледник. „Трагедията на леда“, по неговите думи, е представена по красив, почти епичен начин. „Колкото и невъзможни да изглеждат промените в положителна посока, всъщност невъзможно е да постигнем нещо от гледна точка на песимизма. Отдавна съм изключил думата „невъзможно“ от представите си. Аз съм екстремен оптимист и много от най-невъзможните ми мечти вече са се сбъднали“.

 

 

 

Престоят в болницата драстично променя представата на Карлос за живота. Дотогава той ръководи собствено водолазно студио на балеарския остров Майорка през шестте месеца на туристическия сезон. През останалото време живее в родната си Галисия в Североизточна Испания. „По два пъти в годината сменях дома си и всеки път откривах колко ненужни неща пазим в шкафовете. При поредното местене след инфаркта карах натоварения с всичките ми неща фургон, когато минах покрай необичайно красиви черни контейнери за боклук. Изведнъж бях озарен от някакво просветление, обърнах и изхвърлих всичко: телевизори, музикална уредба, телефони. Представете си човека, който после ги е открил. Винаги съм правел това, което харесвам, но в този момент реших да започна да пълня толкова отслабеното си сърце с още по-хубави неща. Усетих, че за мен магията се крие в природата. Някога да сте били разочаровани от един залез?“, казва Карлос.

 

Да се запознаеш с антарктическия Господ и белия Дявол


Родената в болницата мечта да пътува до Антарктида става още по-силна. В банковата си сметка той има малко над 4000 евро, а най-евтиното пътуване струва 6000. Като начало си купува билет до Ушуая в аржентинската провинция Огнена земя, откъдето тръгват почти всички кораби към Антарктика. На 7 ноември 2007 г. в Ушуая Карлос вижда кораба „Antarctic Dream“, който по график отплава на следващия ден.

 

 

 

„Бяха ми останали 3400 евро, а трябваше да платя 5000. Реших, че не губя, ако опитам и най-лудата идея. Обадих се на компанията и им казах: „Знам, че корабът тръгва утре и не е пълен, мога да ви дам 3400 евро и обещавам да бъда дискретен“. Останаха като гръмнати и ми отказаха, но ги помолих само да запишат имейла ми. Излязох, помотах се, не ме свърташе, отидох в хотела, където имаше интернет. Свързах се и гледам имейл от „Antarctic Dream“. Полетях и единственото, което знаех, беше, че на другия ден заминавам. Оставаха ми стотина евро, нямах пари дори да се върна в Испания. Но ми оставаше спасителният вариант да звънна на майка ми и да я помоля да ме прибере. Когато видях първия ледник, се разплаках пред неговата красота. Още тогава  се влюбих в ледовете и си обещах да им посветя останалата част от живота си“, спомня си Карлос Караглия. През първото си пътешествие сред вечните ледове той се запознава с „антарктическия Господ и белия Дявол“. Заедно с още няколко туристи излиза на екскурзия с лодка, но на седем морски мили от кораба времето внезапно се влошава и те спешно са повикани от екипажа  да се върнат, защото корабът, който не е ледоразбивач, не трябва да поема риска да остане заклещен от ледовете. Самата лодка обаче се озовава сред непроходими ледени плаки. „Шест часа останахме в този затвор без врати, но си казах: „Не умрях на операционната маса, няма да умра и тук“.“ Помага му дългогодишният му опит в спасителни акции. Двамата с водача на лодката започват да трошат леда и успяват да се върнат на кораба.

 

 

 

 

 

 

„Когато преди пътуването убеждавах Агенцията да ме качат, им казах също, че съм известен фотограф, а истината е, че тогава си нямах и представа от фотография. Но все пак успях да направя снимка, която те и до днес използват в своите каталози.“

 

Текст: Ивайло Харалампиев

Снимки: личен архив Карлос Караглия


Целия материал можете да прочетете в списание travel&extreme Explorer. Нa пазара от декември, 2019 г.

 

 

 

 

 

 

 

This entry was posted in Navigator, Най - новия брой. Bookmark the permalink.

Leave a Reply