Една жена в битка за китовете

В РЕДИЦИТЕ НА СИЙ ШЕПЪРД


В ЕКИПА НА СТАРИЯ МОРСКИ ВЪЛК И САМООТВЕРЖЕН ЗАЩИТНИК НА КИТОВЕТЕ КАП. ПОЛ УОТСЪН ИМА И ПРЕДСТАВИТЕЛКИ НА НЕЖНИЯ ПОЛ. ЕДНА ОТ ТЯХ Е ВЕРОНИКА КРИЩОФ, УЧАСТНИЧКА В ТРИ ПРИРОДОЗАЩИТНИ АКЦИИ, ТЯ ПРИТЕЖАВА ЗАВИДНА ВОЛЯ И РЕШИМОСТ. В ИНТЕРВЮ ЗА THE EXPLORER ТЯ СПОДЕЛЯ СВОЙТЕ ВПЕЧАТЛЕНИЯ И ОПИТ.


EXP.: Какво Ви накара да изберете изпълнения с предизвикателства живот на природозащитник?

В.К.: Китоподобните ме интересуват отдавна. Колкото повече научавах за тях, толкова повече растеше обичта и уважението ми към най-интелигентните морски бозайници. Запознах се с опасностите, на които са изложени, и реших да започна борба срещу най-страшната заплаха – избиването. Китовете и делфините са интелигентни, създават здрави семейни връзки. Те са мирни жители на моретата и океаните, а не собственост на дадена фирма или правителство. Никой няма право да ги избива – нито с търговски, нито с научни цели. Неукротимият гняв, причинен от избиването на китовете, разви и изостри онези мои качества, които ми помагат да дам всичко от себе си в защита на китовете било чрез кампании, лекции в училищата или преговори в японското посолство…

EXP.: Защо избрахте организацията на Пол Уотсън?

В.К.: Подробно разглеждах различни възможности и скоро попаднах на „Сий Шепърд” – най-радикалната и най-ефективната организация за защита на китовете. Така реших да кандидатствам в екипа на кап. Уотсън.

EXP.: Годишно там кандидатстват по няколко хиляди души. Как избраха точно Вас?

В.К.: Първото нещо, което чуваш на интервюто, е: „Мислиш ли, че животът на китовете е по-важен от собствения ти живот? Ако не, нямаш място сред нас!” Който покаже колебание в този момент, веднага бива отхвърлен. Най-важно е дълбокото лично убеждение и решимост. В екипа няма място за хора, които самоцелно търсят поле за себедоказване или пък приключения.

EXP.: Има ли активисти, които, вече постъпили в екипа, не издържат изпитанията и се отказват?

В.К.: Случва се, макар и много рядко. Подборът е прецизен, така че дори тези, които напускат, го правят най-често по лични причини, а не защото не се справят със задачите. На кораба всяка задача е тясно свързана с цялостния процес на работа. И най-малкото невнимание или немарливост може да застраши целия екипаж и кораба. Ето защо е много важно да сме единни, да сме отговорни един към друг. Който не е в състояние да постави интересите на животните, от една страна, и на екипа, от друга, рано или късно ще се разочарова и няма да може да се съсредоточи върху работата.

EXP.: Едва ли е лесно да се приспособиш към екстремните условия в антарктически води.

В.К.: През първите дни на всяка акция повечето от нас страдат от морска болест. Това е ужасно изпитание, но то не бива да нарушава ритъма ни на работа. Колкото по-бързо свикнеш, толкова по-леко понасяш суровия климат и спартанските условия на кораба. Преследването на японските китоловни кораби често пъти е непредвидено и може да продължи с дни – време, през което членовете на екипажа почти не спят. Ако напрежението се покачи, от японска страна често използват водни струи и звуково оръжие. Имало е случаи и на още по-застрашителни мерки.

EXP.: Вие сте жена, това носи ли Ви някакви привилегии като член на екипажа?

В.К.: Няма разделение на работата на мъжка и женска. Важно е отговорното изпълнение на поетите задължения. Аз работя в кухнята по 8-10 часа на ден; с още трима души отговаряме за изцял 40-48 човека. Освен това пиша репортажи за нашите кампании. При последната ни акция бях на вахта от 8 вечерта до полунощ.
EXP.: Пол Уотсън е известен като капитан с желязна ръка, който държи на строгата дисциплина. От друга страна, повечето активисти са цивилни, а не професионални моряци.

В.К.: Дисциплината е безусловно необходима за сигурността и ефективното изпълнение на задачите, тъй като на борда всеки зависи от другия. Командването на екипажа обаче е работа не непосредствено на капитана, а на офицерите. Кап. Пол Уотсън е стратег на природозащитните акции и контролира преди всичко тяхното планиране и изпълнение.

EXP.: В последно време се говори, че японските китоловци губят контрол и действат все по-агресивно срещу природозащитниците.

В.К.: За съжаление е така. През декември 2007 г. по време на операция „Мигалу” кап. Уотсън изпрати двама активисти на борда на японския кораб „Юшин Мару”. Те носеха писмо, с което Уотсън ги приканваше да преустановят незаконния лов. По заповед на капитана на японския кораб нашите активисти са задържани и пребити. Искали са да ги откарат в Япония, но австралийската брегова охрана се намеси по наш сигнал. Благодарение на тяхната решителна намеса нашите хора бяха освободени. Искам да подчертая, че прекрасно си сътрудничим с австралийските власти. Въпреки усилията на японските дипломати общественото мнение и правителствените органи в Австралия ни оказват пълна подкрепа. И ние, и китовете им дължим много. На 7.03.2008 г., по време на кампанията „Мигалу” от борда на кораба „Нишин Мару”, където се обработват убитите китове, японските войници ни замеряха с ръчни гранати. Отломка от взривена граната рани един от членовете на екипа на Animal Planet, който правеше снимки на борда на „Стийв Ъруин”. Стигна се дотам, че стреляха по кап. Уотсън и само бронираната жилетка спаси живота му. Направени са видеозаписи и снимки на тази противозаконна акция от японска страна. Вземането на заложници и използването на огнестрелно оръжие е в дълбок разрез с международното морско право, но нелегалните японски китоловци сякаш стоят над закона…

EXP.: Явно заглавието на заснетия от Animal Planet филм „Войната за китове” изобщо не е преувеличено! Но как успявате да засечете японските китоловци? Сега те действат строго секретно, а Южноокеанската защитена зона e огромна и често тъне в мъгли.

В.К.: Корабите ни са снабдени с радари и модерна навигационна техника. Общественото мнение е на страната на китовете, така че имаме много „информатори”. В много случаи цивилни търговски и пътнически кораби ни осведомяват за движенията на японската флота. Китоловците не могат да се скрият от флотилията на „Сий Шепърд”.

EXP.: Може би затова японските китоловци все по-често изпускат нервите си. Бяхте ли там, когато през януари 2010 г. „Шонан Мару 2”, кораб на японската брегова охрана, мина през тримарана „Ейди Джил”? Японците твърдят, че „Ейди Джил” „внезапно се е изпречил” на пътя им, така че вината за инцидента не е тяхна.

В.К.: Не съм очевидец, тъй като „Стийв Ъруин”, на който работя, беше на стотици морски мили от произшествието. Видеозаписите и показанията на екипажа на „Ейди Джил” обаче недвусмислено доказват, че японският охранителен кораб е тръгнал към тримарана умишлено и с висока скорост. Ударът откъсва носа на „Ейди Джил”. Чудо е, че няма човешки жертви. Корабът, дарен ни от наш щедър поддръжник, потъва в бурния океан. Пийт Бетюн, капитан на „Ейди Джил”, се качва на борда на „Шонан Мару” със заповед за задържане заради опит за убийство и иск за обезщетение на стойност $3 млн. – цената на потопения кораб. Бетюн е задържан и откаран в Япония, където е хвърлен в затвора. Освободен е в средата на 2010 г., не без намесата на международната общественост. За да избегнат скандала, японците го осъждат по скалъпено обвинение и го екстрадират.

EXP.: Коя тактика е най-ефективна при акции – зловонните бомби, димките или възпрепятстване на маневрите на китоловците?

В.К.: Най-ефективно е комбинирането на трите метода.

EXP.: Какви са резултатите от последните офанзиви?

В.К.: Според официалната японска статистика през 2009-2010 с 31 дни, прекарани в преследване на китоловни кораби, сме спасили живота на 528 кита. Това е повече от половината от официалната японска квота за „научни изследвания”.

EXP.: Това е много добър резултат, при положение че се борите с един мощен и добре оборудван китоловен флот. А кой беше вашият най-голям успех?

В.К.: Много въодушевяващо беше да прочета японското комюнике, което на практика е признание за нас. Защото всички ние, доброволците, идваме в „Сий Шепърд”, за да попречим на китоловния флот да убива. По време на една от последните ни операции – Waltzing Matilda, аз бях на вахта. Когато засечем флота, не изпускаме от поглед нашия най-голям враг – кораба „Нишин Мару”, на който се обработват убитите китове. Дори при крайно лоша видимост и наистина екстремни атмосферни условия следваме „Нишин”, който всячески се опитва да избяга от нас. Но нали, докато се занимават с нас, не могат да убиват китове!

This entry was posted in Interview. Bookmark the permalink.

Leave a Reply