Хавиер Качо. За Антарктида и животът в неговите крайности

Разговорът ми с Хавиер Качо започна като интересна история за Антарктида - Бялата лаборатория на света. За всичко, което научаваме докато изследваме тази необятна ледена пустиня и за вредите, които могат да нанесат тълпите от туристи върху живота на континента. А след това някак неусетно се пренесе на територията на изчезващи ценности като съпричастност, подкрепа и човечност. В крайна сметка се съгласихме с това, че колкото и да се затваряме, да ограничаваме общуването си и да се самоизолираме ние винаги ще имаме нужда едни от други и не е необходимо да отидем на Антарктида, за да го разберем.



 

Хавиер Качо Гомес е испански учен, физик, изследовател и писател. Започва научната си работа в Националната комисия за космически изследвания (CONIE) и през 80-те години се занимава с изследвания свързани с изучаването на озоновия слой. Впоследствие става ръководител на Лабораторията за атмосферни изследвания в Националния институт за космически технологии към Министерство на отбраната на Испания. През 1986 г. се включва в Първата испанска експедиция до Ледения континент, а след това участва в още пет научни експедиции, за да изследва разрушаването на озоновия слой над Антарктида. По време на последните три експедиции е ръководител на испанската база „Хуан Карлос I“.

 

Повече от четвърт век вие сте свързан с Антарктида, с какво това място е толкова важно и какво научавате, когато сте там?

Много неща научаваме, когато изследваме най-непознатата територия на планетата. На първо място всичко свързано с климата и промените, които всички ние усещаме с всяка изминала година. В Антарктида се определя климата за целия Южен полюс, от океанографска гледна точка  Антарктида е белите дробове на световния океан. Ако мога да обобщя – Антарктида е живота в неговите крайности както за хората, така и за всички живи същества. Там температурата на водата е на границата на замръзване, затова всички живи същества трябва да се приспособяват, за да могат да оцелеят и да живеят при тези условия. Затова за учените е много интересно да се изследват тези живи организми и да се разбере какво им помага да се адаптират и да продължават да се развиват в толкова екстремна среда. Изследвайки ги ние научаваме много интересни факти, които могат да са много полезни в медицината, например. На Антарктида живее т.нар. ледена риба, в чиято кръвоносна система се движи плазма и тази плазма не позволява на кръвта да замръзва. Това е невероятно откритие свързано с адаптацията на тази риба към условията на Антарктида. Този конкретен пример може да ни помогне да открием лекарства, които да помогнат на хората с проблеми свързани с циркулацията на кръвта, например.

На Антарктида има най-интересното небе, което може да ни е полезно от астрономическа гледна точка. Там няма атмосферно замърсяване, няма прах и фини прахови частици. Въздухът е кристално чист. Учени от цяла Европа строят лаборатории на 3 000 м. надморска височина в Андите, за да правят изследвания свързани с климатичните промени, на Антарктида на 200 метра надморска височина се правят същите изследвания, заради по-добрата видимост и чистота на въздуха. Разбира се, логистично е много по-трудно е да се отиде на Антарктида, но нещата се променят.

 

 

На Антарктида ледовете са се формирали в продължение на милиони години, а благодарение на  въздушните балони във вътрешността на тези ледници учените могат да разберат какво се е случвало на Земята преди хилядолетия. Те са като банки с безценна информация, които могат да ни „кажат“ какъв е бил климата преди хилядолетия, какви вируси е имало, как се развивала нашата планета. Имаме информация за процеси случвали се толкова назад във времето, която може да бъде от изключителна важност за цялото човечество. Това, което изброих са само малка част от така важните изследвания, които се правят на този изумителен континент.

 

В началото бяха човеците

Докато съм на Антарктида на мен ми харесва да изучавам едно друго конкретно поле и то не е научно, свързано е с човешките отношения и хуманността. Антарктида е един огромен континент, който казва „това е на всички нас“, не на определена държава или организация, той е на всички нас. Това е място за наука, а през последните години и място за туризъм. Там хора от цял свят работят заедно, всички си сътрудничат и не защото има конкретно споразумение, което регламентира това, а защото всеки разчита на другите. Това е един голям експеримент на братството. Това ми харесва да изучавам на Антарктида. Преди време, когато ходех като учен ме интересуваше повече науката, сега ме интересува хуманната страна. Искам да се убедя, че въпреки различията в културата, в езика и религията и въпреки различните форми, по които разбираме живота има нещо много силно, което ни свързва нас – човеците и това е общото ни начало, това че всички ние сме от един и същи вид. Ние сме човешки същества.

Както животните, които се променят, за да се адаптират към начина на живот на Антарктида, така и средата и условията на този континент провокират хората да показват едни други качества, които не могат да бъдат изразени в ежедневието. Аз вярвам в хуманността у хората, вярвам в доброто начало. Ние не можем да се адаптираме към студа или ще ни трябват много милиони години, за да се случи това, но можем бързо да се адаптираме и да проявим съпричастност или приятелство, а за това е необходимо много малко време. Това усещане не може да се изпита, ако си само турист на Антарктида, защото хората, които пристигат, за да се любуват на пейзажа или да видят животните прекарват времето си в една изолирана и защитена среда, каквато е обстановката на кораба. Но ако живееш там, в палатка или в малка база и всеки ден усещаш огромната сила на природата и животът ти е застрашен във всеки един момент, тогава разбираш колко е важен човекът до теб, както и колко си важен ти за него. И в тези моменти ти е все едно дали той е българин, французин, испанец или кореец.

 

Мислил съм си дали може това общуване да бъде проявено и в друга среда и единствeното място, за което се сещам е в планината. Алпинистите или планинарите, хората, които обичат планината и прекарват много време там те са като семейство, всеки разчита на човека до себе си. Ако си на дълъг преход в планината и след дни на самотно ходене срещнеш друг човек при всички положения няма да го питаш как се казва или откъде, а дали има нужда от помощ и ще му предложиш цигара, ако пушиш. Самият Фритьоф Нансен е казал, че големите идеи на човечеството са се родили, когато хората са се усамотявали в планината. Там, сред спокойствието на върховете се връщаме към себе си. Затова трябва да прекарваме повече време в планината.

 

Има данни, че през последната година Антарктида са посетили близо 50 000 туристи, мислите ли че този процес трябва да се контролира?

Да, аз също имам тази информация, за 50 000 туристи на година, когато имаме 5 000 – 10 000 учени на континента. За разлика от туристите учените са разпределени по целия континент и да припомня, че този континент е 150 пъти по-голям от България и тези учени са по цялата  територия. Туристите са концентирани на определена територия, те идват до най-леснодостъпната и атрактивна част на континента. Там, където се намира българската база и двете испански бази.

 

 

Текст: Елеонора Гаджева

Снимки: личен архив


Целият материал можете да прочетете в новия брой на списание travel&extreme Explorer. Нa пазара от 18 септември, 2019 г.

 

 

This entry was posted in Navigator. Bookmark the permalink.

Leave a Reply