Антония Григорова. Хвани ме, ако можеш!

Денят беше от горещите през август, цветните фасади на сградите се препичаха на следобедното слънце, а по изморените софийски улици се гонеха няколко таксита. Бързах към прохладата на редакцията с предчувствие за приятна среща и интересен разговор, който очаквах от дълго време.



 

 

От години се интересувам от спортните постижения на Антония Григорова от една страна, защото самата аз съм се занимавала със ски ориентиране и ски бягане и от друга, преживявайки нейните успехи съм се питала какво е необходимо, за да си толкова години в професионалния спорт и резултатите ти да са все по-впечатляващи, а нивото все по-високо. За физическото натоварване като избор и бягането като начин на живот ще ви разкажа в следващите редове.

 

Когато решението е трудно

Само три дни преди срещата с Антония, другият ни най-добър бегач Кирил Николов–Дизела направи опит за скоростно преминаваме на маршрут Е4, който беше прекратен, заради лошите климатични условия. С това започна и нашия разговор – за непредвидените ситуации, важните решения, които се вземат най-трудно и позволените рискове в името на едно постижение.

„Миналата година заедно с Дизела и Камен Недков предприехме опознавателно преминаваме по Е4. Тогава целта беше да бягаме само в светлата част на деня, а през нощта да спим в хижи. Дизела прекрати преминаването на връх Вихрен към хижа Вихрен. Ние с Камен продължихме и завършихме маршрута за 4 дни и 6 часа. Тази годината и двамата бяхме част от екипа на Кирил като пейсъри, отговорници за храната и като хора, които познават добре маршрута и могат да предоставят нужната информация, ако е необходимо. До връх Вихрен всичко вървеше по план, тръгнах с Кирил от хижа Вихрен като пейсър и планът  беше да премина последната част от Пирин с него. За минути времето се влоши, разрази се гръмотевична буря, пороен дъжд и много силен вятър, които се стовариха върху нас сякаш от нищото. Всеки, който познава Пирин знае, че на това място и при тези условия, колкото и бързо да бягаш не можеш да избягаш никъде. Скрихме се до един клек, омотахме се със спасително фолио и дъждобран и така останахме около 40 минути. Беше много страшно, за първи път се чувствах по този начин и единственото, което исках и за което се молех е да оцелеем. След като бурята премина продължихме по маршрута мокри и измръзнали, веднага като имахме обхват се свързахме с екипа, за да им кажем, че сме добре. Разбрахме, че се очаква времето отново да се влоши, което беше и причината екипа да вземе решение опитът по Е4 да бъде прекратен.

Досега не съм била в ситуация, в която да ми се налага, заради климатичните условия да прекратя бягане. На Ком-Емине условията бяха точно обратните – хубаво време на моменти доста горещо и опасност по-скоро от прегряване, но успях да завърша. Прекратявала съм състезание с цел да предотвратя травма и когато трябваше да взема решението изобщо не се затрудних, предстоеше Ком-Емине и нямах никакви колебания, че трябва да го направя.

В случая с Дизела планината и киматичните условия ни подсказаха решението. Възможности винаги ще има, но рискът да загубиш живота си и да увредиш сериозно здравето си не бива да се пренебрегва.“

 

Като в сън или сънувана почивка



„Рядко се демотивирам и физическата умора не е проблем за мен. По-скоро липсата на сън оказва огромни влияние върху психиката ми. По време на Ком-Емине това беше най-трудното, имах травма на крака още от първия ден на преминаването, която успях да преодолея, но липсата на сън беше най-голямото ми предизвикателство. За шесте дни по маршрута имах общо 18-19 часа сън. Това надхвърля всичките ми рекорди свързани с недоспиване. Много обичам да спя и това е начинът, по който се възстановявам и осъзнавам колко е важно за нормалното функциониране на организма на всеки човек е добрия сън. Чисто психически не се демотивирам, имам моменти на слабост, когато започвам да си задавам различни въпроси – Ще успея ли? Достатъчно подготвена ли съм, дали не се изморих? Когато съм преценила всички ситуации и адекватно успея да реагирам при срещата с тях много малко неща могат да ме объркат. Подготвена съм за различни варианти по време на състезание, но при преминаването на големи дистанции има няколко ключови моменти– храненето, набавянето на достатъчно течности и правилното разпределение на силите. За многото километри е добре да имаш стратегия как и колко бързо да се предвижваш, за да стигнеш до края. Важно е да не пропуснеш точния момент при всеки един от тези фактори, защото това неминуемо води до провал.“

 

600 километра, 6 дни и предизвикателството на един живот

Срещата ни с Антония се случи на 6 август, точно две години след като направи най-бързото за жена преминаване по шестотинкилометровия маршрут от връх Ком до нос Емине.

„Две години по-късно, никой все още не е пробвал да премине този маршрут или да подобри моето постижение. Когато финиширах на 6 август 2017 година бях изключително изтощена, предполагам, че заради всички емоции, които изпитах по трасето първото, което изпитах беше неудовлетворение от бягането. Знаех, че съм влязла във въпросните шест дни, които си бяхме поставили като цел, но се чувствах изключително смазана психически от това, че не съм успяла да бягам толкова бързо и толкова добре колко мога. За първи път правех подобно нещо и изпитах изключително силни емоции, с каквито преди не се бях сблъсквала.

 

Текст: Елеонора Гаджева

Целият материал можете да прочетете в новия брой на списание travel&extreme Explorer. Нa пазара от 18 септември, 2019 г.

 

 

This entry was posted in Profile Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply