Ликийски път. Скалата помни, а водата пази

Морският бриз се гонеше с чайките, рошеше перушинените им мисли и разказваше за приключения, тайни, бури и потънали градове. Водата знае истории, променя животи, запечатва чувства, сълзи и усмивки. Водата пази всичко, облича го в цвят, нарича го с име и го люлее през вековете.



Заслушах се в бърборенето на вълните, а очите ми бавно потъваха в тюркоазената премяна на залива. Съзнанието ми се въртеше лудо около познатото, като палаво дете на въртележка и не искаше да се откъсне от настоящето. Познато чувство преди началото на нещо непознато. Беше време за ново приключение, за нови срещи, места, аромати, пътеки през историята и миналото. Калкан се отърси от сутрешната роса и ни изпрати с лъчите на слънцето, подръпващи клоните на портокаловото дръвче в двора на хотела. Утрото подгони котките по калдъръма, подритна камък и се приготви за следващата среща с пътешественици.


Година по-късно


Спомените от последното ми посещение в Калкан още пазеха аромата на цъфнал зокум и горчиво еспресо под погледа на забързани чайки. Точно година по-късно беше време да започнем пътешествието си по Ликийския път, там където прегънахме страницата и скътахме преживяното в препълненото чекмедже с пъстри истории за пътешествия. Април ни настигна с обещание за променливо време и пътешествие по стъпките на търговски кервани бродили тук преди хилядолетия.

Ликийският път е най-дългия пешеходен маршрут в Турция отбелязал началото си в красивата лагуна и заливът на парапланеристите Йолудениз и с край опрян в плажовете на Анталия. Пътеката носи това име, защото свързва множество градове-държави от Древна Ликия, части от него са запазени търговски пътища, служили за комуникация в древността, други са стръмни пътеки пресичащи каменопади и бодливи храсталаци, където се срещат само стада от кози и любители на пешеходните преходи, пристигнали тук от цял свят. Докато отброявахме крачките по пътеката неусетно преминавахме през античните градове: Сидима, Пиднай, Летуун, Ксантос, Патара, Фелос, Антифелос, Аполония, Аперлае, Талмуса, Симена, Кекова, Мира, Андриаке, Белен, Олимпус, Химера, Фаселис, Аталия. Докосвахме се до живота на древни общества оставили следи за своето съществуване, издялали гробниците си от камък и описали миналото си върху скалата.

 

 

Историята на древна Ликия остава покрита от загадки и предположения, заради малкото писмени сведения стигнали до нас. Това, което може да се види преминавайки през някогашната територия на държавата разказва за култура със собствени разбирания за живота и различна от останалите по онова време. До днес на територията на Ликийската цивилизация са запазени около 20 археологически обекта, показващи начинът на живот и отношението към смъртта на ликийците. Империята на този войнствен народ, описан от Омир в „Илиада“ се е простирала от Измир до Анталия по крайбрежието и провинция Бъдър в днешна Турция. Една от най-впечатляващите следи от съществуването на тази цивилизация е свързана с необичайните погребални ритуали, свидетелства, за които можем да видим и днес.

 

 

Скалата помни


Докато преминавахме по втората част от 540 километровия маршрут, от пъстрото курортно градче Калкан до плажът на Демре пътят ни се пресичаше от десетки ликийски каменни саркофази разхвърляни по склона  или на метри от брега, както и гробници, като най-често се виждаха тези издълбани в отвесните скали преминали през хилядолетията и  устояли на капризите на времето. Според различни източници най-старите и запазени от тях са изградени около V век пр.Хр. и могат да се видят сред останките от древния град Мира. Отдалеч приличат на изкусна изработка от ръката на майстор дърводелец, но всъщност са издълбани върху студената гръд на скалата, а с времето са променили цветовете си от метално сиво и керемидено до кафеникаво и пясъчно. Ликийците вярвали, че починалите се отнасяли в отвъдното от митични крилати същества, затова правели гробниците по високи скали и хълмове. В ликийската култура именно гробниците са  отражение на живота и по тази причина „вечния дом“ на покойника е наподобявал жилището му приживе. С фасада като тази на дома му и няколко отделни помещения. В нея са били погребвани част от покъщнината, слугите и други членове от семейството. Отношението към смъртта и отвъдния живот се пренася и върху огромните каменни саркофази, изградени на три етажа, с погребална камера за слугите, след това за господаря, а най-отгоре било отделено място за накити и скъпи предмети. Разбираем е факта, че до наши дни тези „каменни кораби“ преплували през историята са достигнали с огромни дупки в хилядолетните си туловища оставени от иманяри.

 

Текст: Елеонора Гаджева

Снимки: личен архив и depositphotos


Целият материал можете да прочетете в новия брой на списание travel&extreme Explorer.

Нa пазара от 23 май, 2019 г.

 

This entry was posted in Travel Explorer, Най - новия брой. Bookmark the permalink.

Leave a Reply