Аораки: Върхът, пробождащ облаците

 

 

Маунт Кук е най-високият връх на Нова Зеландия, част от масива на Южните Алпи. Оригиналното му име е Аораки, или „Пробождащият облаците“. Според маорската космология Аораки заедно с тримата си братя, синове на Ракинуй, Небесния баща, пътували около Папатуануку, Земята Майка, когато кануто им заседнало в риф. Опитвайки се да се освободят, те замръзнали и се превърнали в камък. Кануто им станало Те Уака о Араки, или Южният остров. Аораки се превърнал в най-високия връх, а неговите братя създали Ка Тиритири о те Моана – Южните Алпи. През 1851 г. върхът получава европейското си име в чест на капитан Джеймс Кук. Върхът и до ден-днешен остава свещен за коренното население на Нова Зеландия.

Към хоризонта над Великото плато

Макар и със скромна височина от 3724 м, този връх представлява сериозно алпийско предизвикателство поради климатичните особености на региона и множеството обективни опасности по пътя: силно нацепеният ледник, надвисналите сераци, нестабилните снежни мостове, ронливата скала в комбинация с прекалено топлото време изискват бързина и адекватност и превръщат изкачването във физическо и психическо натоварване в продължение на часове. За сериозността на това начинание красноречиво говори фактът, че на 14 декември 1991 г. куполът на планината се откъсва, изсипвайки надолу 10 млн. кубически метра сняг, лед и скала, намалявайки височината му с цели 40 метра и превръщайки върха в силно оголен леден хребет.

Първото документирано изкачване на върха е на 25 декември 1894 г. Българската ,,следа“ в алпийската история на вр. Аораки води до далечната 1990 г., когато алпинистите Николай Проев Пройката и проф. Димитър Бърдарев осъществяват първото българско изкачване. Именно мечтата за този връх ни отведе на другия край на света и ето ни на път да премерим сили с планината, доминираща хоризонта над Великото плато.

Безопасното достигане до ,,базовия“ лагер става почти изцяло с хеликоптер поради глобалното затопляне и отдръпването на ледници, което прави пътя дотам в голямата си част непроходим. Подходящият сезон за изкачване е между ноември и февруари, а топлото време напоследък е превърнало преминаването на ледника Линда в доста несигурно начинание.

 

 

След дълго чакане голямото туловище на хеликоптера се понася с лекота над ледника Тасман, разкривайки картина от счупени ледници, назъбени обледени върхове и драматично носещи се мъгли. Нашият алпийски дом за следващите дни е Plateau Hut: червена метална постройка, разположена панорамно на 2200 м върху скална издатина. Времето остава все така променливо: ту вали, ту грее слънце и с всяка изминала минута разтапя крехките ледени мостове. Обградени сме от ледници, а навън вали топъл ситен дъжд: капризите на един връх, изпънал снага между два океана на малък остров, отдалечен на хиляди километри от всяка друга суша.

Между капките все пак успяваме да направим няколко аклиматизационни излизания по баирите наоколо. Придружават ни торпедните звуци от падащи камъни и лед – напомняне, че тук хората са само временни гости и невинаги са добре дошли.

 

Блокирани от бурята

През нощта се събуждам от поривите на вятъра, които тресат цялата хижа. Вятърът свисти от всеки процеп, завихря се под металните подпори и се удря с бясна сила в стените. Чувствам се като в бункер, който всеки миг ще полети надолу в пропастта. На сутринта поривите на вятъра се усилват до 100 км/ч. Дъждът преминава в суграшица, температурите падат. Ходенето по опънатото въже до тоалетната се превръща в приключение само по себе си, а всякакви други занимания навън са немислими. Изразът ,,Няма нищо по-хубаво от лошото време“ важи в пълна сила поне за социализирането, скоро хижата се изпълва с аромат на кафе и пъстра реч. Тук има алпинисти от целия свят: новозеландци, непалци, японци, руснаци, поляци, австрийци, ирландци и нашето българско трио. Блокирани от бурята, този малък свят ни се струва още по-малък и близък, а разговорите неусетно се завъртат около върха: общата цел, мечта и стремеж на всеки един от нас.

Вечерта пристига най-важната и дългоочаквана новина: утрешният ден ще е ясен, с пориви на вятъра до 60км/ч. Атмосферата в хижата се променя и от всеки ъгъл започва да се разнася звън на ледени клинове, примки и френдове, докато навън бурята продължава да вилнее с пълна сила.

 

 

Събуждам се в полунощ и виждам звезди през прозореца. Искам да извикам от радост, но просто включвам челника. Ето че след 24 часа непрекъсната буря най-накрая получаваме своя единствен шанс да се опитаме да се качим на върха. Поглъщаме набързо оскъдната си закуска и скоро сме навън. Снегът е позамръзнал и котките издават онзи чуден звук: хруп-хруп-хруп. ,,Пътеката“ води около 200 м надолу към Голямото плато, откъдето след петнайсет минути ходене по равен терен започва стръмният път през долната част на ледника. Челникът ми осветява само малка част от ледения пейзаж наоколо. На места прескачаме цепки, на други се налага да минаваме по ледени мостове, а на трети заобикаляме огромни ледени блокове: озовали сме се в леден лабиринт. Поглеждам нагоре към небето и виждам милионите звезди на Южното полукълбо. В тази враждебна обстановка дори звездите не са ни познати!

Катеренето нощно време е почти като насън и докато се усетим, небето се обагря в топли розови цветове, а обледеният връх Тасман се подава в цялато си величие отляво. Накъде там долу като малка точица червенее хижата, напомняйки ни колко далеч сме от нейния уют. Следва траверсиране вляво по стръмни снежно-ледени склонове и заобикаляне на още един бергшрунд вдясно. Оттук пътят отвежда в основата на предвърховите скали. Седем къси въжета фирн и микст по-късно сме пред последния върхов хребет. Ръбът е стръмен и дълъг и правим всяка крачка с повишено внимание. И ето я финалната права, в случая финалния баир, към най-високата точка на Нова Зеландия. От уважение към културата на маорите и техните вярвания, както повелява традицията, последните няколко крачки към ледения купол на връх Аораки оставяме за боговете.

 

Денят е 20.12.2017 г., а часът 11:30 преди обяд.

 

Текст и снимки: Мария Асенова

Снимка на авторката: Илиян Кинов


Целият материал можете да прочетете в новия брой на списание travel&extreme Explorer. Нa пазара от 21 февруари, 2019 г.


 


This entry was posted in Adventure Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply