Скот Юрек. Да надмогнеш тялото, да надвиеш ума, да откриеш сърцето

46 дни, 3523 километра, стотици метри денивелация в непредвидими условия, през кал, корени и камъни, гъсти гори, голи, жарки полета, ледени дъждове и ветрове.

 

 

 

Познаваме ултрамаратонеца Скот Юрек от епичното приключение в „Родени да тичат“ (издателство „Вакон“), където той се състезава и победи легендарните мексикански индианци тараумара, или бягащите хора; както и от автобиографичната му „Яж и тичай“ (издателство „Вакон“), в която станахме свидетели на това как несломимият млад веган открива нови предели на човешките възможности и ги надмогва.

 

Сега, на 41 години, любимецът на поколения бегачи все още не е готов да се откаже от предизвикателствата, не е готов да спре да изпробва собствените си сили и възможности. В душата му все още кипи непреклонната и неуморима жар на някогашния седемкратен шампион на „Западните щати“ (160 км), трикратен победител в историческия „Спартатлон“ (245 км) и шампион в пословично тежките „Бадуотър“ (216 км) и „Хардрок“ (160 км). Когато дотолкова си вдигнал летвата на предизвикателствата, че за 20 години си побеждавал многократно на най-коварните състезания на свръхдълги разстояния в най-нечовешките условия на планетата, е трудно да се оттеглиш с подобаващ на знаменитата ти спортна кариера финал. Тъмната страна на това да си млад и да си на върха се показва, когато монетата неизменно се обърне, но дори и тогава има начин да останеш под светлината на прожекторите.

Необходим е един последен жест. Един достоен завършек. Необходим е венец за такава впечатляваща кариера. Необходим е… Шедьовър.

 

 

И именно него откриваме във втората книга на Юрек „Север“, която той споделя в съавторство и съприключенство със съпругата си Джени. Съвсем спонтанно се заражда лудата идея на Скот да остави една последна следа в историята на бягането, преминавайки за рекордно кратко време криволиците на Пътеката на Апалачите. Семейство Юрек започват бърза и трескава подготовка. През деня Скот ще бяга в Зеления тунел на пътеката, а Джени ще го следва по черните пътища с големия им бус – Черния замък. В хода на приключението ще се включват и приятели, които да помагат. Звучи като прост план и смела авантюра за всички.

Но докато семейство Юрек не стъпват на Пътеката на Апалачите, нямат представа в какво са се забъркали.

Началото е изпълнено с настървение и желание за победа, маршрутът и за Скот, и за Джен е разчертан, графикът е съставен: Скот ще трябва да изминава по над 80 км на ден – бягане, катерене, спускане, и така в продължение на 45 дни. Най-славните дни на ултрамаратонеца може и да са отминали, но тялото помни, то лесно влиза в ритъм и се слива с природата.

 

 

 

Проблемите започват още на петия ден – пронизваща болка в дясното коляно. Поносимо препятствие, с каквото Скот се е сблъсквал по време на състезанията си, само че никое от тях не е траело 40 последователни дни. Надявайки се на парадокса на състезателя – че тялото заяква по пътя, бегачът продължава упорито напред само за да получи втори коварен удар от собствената си физиология – този път в лявото бедро. „Може би съм твърде стар за това“, мисли си той, но този отговор би бил прекалено лесен за един кален в битките на човешките възможности боец.

 

„Когато краката ми без съмнение отказваха, дъждът се усилваше, съмненията ми крещяха все по-оглушително и аз разбрах, че въпреки тренировките и цялото си внимание към храната бях пренебрегнал работата върху причините и мотивацията си. Като например защо въобще бях дошъл тук?“

 

Текст: Диляна Георгиева

Снимките са предоставени от Скот Юрек, фотограф Луис Ескобар


Целият материал можете да прочетете в новия брой на списание travel&extreme Explorer. Нa пазара от 21 февруари, 2019 г.


 

 

This entry was posted in Running Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply