Кападокия. Комините на феите, където вятърът танцува с пясъка

Денят мързеливо се криеше зад върховете на скалните комини, облечени в меко пясъчно, уморено жълто, преливащо в млечно розово и нежно червено. Въздухът ухаеше на презряло грозде и сладък хинап, а вечерната молитва на мюезина разкъсваше тишината на залеза. Кападокия се люлееше в люлка, изплетена от умората на лятото и нетърпението на зимата. Гаснеща, негримирана в ярките цветове на пролетта, но все така сочна, напевна и мамеща. Есенна Кападокия, нарисувана в охра и закичена със синьо мънисто.


 

Небесният танц към вечността

 

Сивата снага на асфалтовия път от Гьореме към Аванос се гънеше в топлата прегръдка на равнината. Вечерта пристъпваше плахо, нетърпелива да се спре в прохладата зад дървените порти на кервансарая. Мястото, където се събираха минало и настояще, мистицизъм и реалност.

След поредния горещ и дълъг ден на изморителен преход из каньоните на Кападокия беше време за среща с небесните танцьори – дервишите. Навремето кервансараите са били места за почивка и размяна на стоки между търговците, които пътували от Изток на Запад и обратно. В наши дни е запазена малка част от тях, които се използват за туристически цели.

Историята на танцуващите дервиши започва в далечния XIII век от ордена Мевлеви, основан от сина и последователите на суфисткия теолог Руми. Орденът на танцуващите дервиши е създаден в град Коня, където Руми е прекарал по-голямата част от живота си. По традиция само мъжете могат да участват в церемонията „сема“, а техните танци са неразделна част от историята и религията на Кападокия.

Звуците се разбягаха в тъмните ъгли на каменната зала, за да направят място на писъка на кавала. Мъжете пристъпиха в мрака сред аромат на камък и минало и отметнаха тъмните плащове, символизиращи земната им личност, за да се подготвят за своето ново пречистване в бялото. Ръцете им бавно се изпънаха, дланите сочеха небето и земята, а издължените им фигури се завъртяха в танц. Залюляха се спокойно в ритъма на тъпана и кавала, за да се откъснат от земното и да се слеят с духовното. Церемония, представена от посветени, думите потъваха, а движенията се гонеха под мъждукащата светлина. Магичен момент на прераждане.

 

Приказки от Горната и …


 

 

Кападокия е приказна земя, записана в старите книги от перси, гърци, римляни и араби, та до наши дни. Земя на архаични обиталища, подземни градове и удивителни скални църкви. Земя, напоена с вяра и аскетизъм, граница на вековни препирни върху територия, осеяна с история, прорязана от търговски пътища, отъпкани от копитата на хиляди кервани. Земя, полегнала в маранята на времето, някъде в средата на Турция, родена от мощта на вулканите и изваяна от длетото на времето. Милиони години вятърът танцувал с пясъка, за да остави след себе си този извънземен пейзаж, в който очите се губят, докато попиват невероятните форми. Конусовидни образувания пробождат хоризонта, кули и гигантски гъби се съревноват с причудливите си форми с килнати накриво шапки, готови да се търкулнат, побутнати от повея на вятъра. Сякаш това не е достатъчно, та човекът се включил с уменията си и издълбал в ронливата гръд на скалата свои домове и убежища. Останали и до днес по комините на Чавушин, Гьореме, Ючхисар, Зелве и Пашабаг. Това са местата, които ще трябва да посетите, ако искате да се умиете в магията на „Земята, където се развъждат красиви коне“, както персите наричали мястото.

 

Долната земя


 

Под този удивителен пейзаж хората продължили да дълбаят своите подземни градове. В тях християните намирали убежище от нашествениците, в тях прибирали и съхранявали запаси от булгур и вода и там прекарвали месеци, защитени в утробата на камъка с малки пролуки за отдушници, през които надничало синьото на деня. В тези убежища отглеждали децата си, учили се и се уповавали на вярата си.

Деринкую е само на 45 км от Гьореме и е място, което ще надмине и най-смелите ви фантазии. Жителите на селото са издълбали в своето пътешествие към центъра на земята огледален град под повърхността, който слиза на 85 метра дълбочина. От всеки дом е имало прокопан таен проход, през който местните са слизали под земята по време на вражеските нашествия. Днес за посещение са отворени само няколко нива от огромната площ на подземния град. Малки полукръгли помещения, свързани с тунели, криволичещи наляво и надясно като прокопани от хора къртици, преминават в по-широки зали, винарни, трапезарии, църкви и училище, за да се спуснат отново в неизвестна посока надолу.

 

Изписани в цветовете на вярата


 

В Музея на открито в Гьореме е събрана голяма част от историята на Кападокия. В покрайнините на града на малка площ са съхранени десетина красиви скални църкви със запазени стенописи. Манастирският комплекс, създаден преди хиляди години в далечния IV век, е съществувал до края на XIII век, разказва историята на монашеското движение по тези земи, чийто родоначалник е свети Василий Велики. Според писанията в старите книги и запазените до днес документи свети Василий Велики, неговият по-малък брат свети Григорий Нисийски (от Нисса, днешен Невшехир) и свети Григорий Богослов (Назиански) били първопроходниците на християнството по тези земи, а Кападокия била наречена Земята на тримата светии. Изображенията в църквите на комплекса показват разцвета на т.нар. изкуство на Кападокия, както и живота на местното население, съдейки по помещенията, предвидени за училище, и жилищната част от комплекса. Най-впечатляваща, заради добре съхранените стенописи, е Тъмната църква, която до 50-те години на XX век е била използвана за гълъбарник. След 14 години реставрация стенописите, изобразяващи сцени от Новия завет, са пример за изкуството на Кападокия през XI век. Поради факта, че светлината в църквата влиза само през малък процеп, цветовете са в много добро състояние. За голямо съжаление по време на иконоборческия период по-голямата част от стенописите в различните църкви са повредени, а образите издраскани от местното мюсюлманско население.

 

На гости сред Комините на феите и Червената долина на монасите


В подножието на Музея, скрито сред приказните Комини на феите, са намира Гьореме. Градчето е в сърцето на Кападокия и предлага разнообразие от места за настаняване, почивка и забавления. Оттук се издигат и балоните с горещ въздух, които са една от основните причини всяка година милиони туристи да се насочат към Кападокия, а с времето са се превърнали в предпочитана атракция за младоженци основно от Русия и Азия, които събират в албума със спомени незабравими моменти.

Гледката от балона към скалните пустини, комините около Гьореме и крепостта Ючхисар е впечатляващо запомняща се, а гледката на изгрева зад тежко дишащия

вулкан е невероятна.

И ако Гьореме е настоящето на Кападокия, то Чавушин и Зелве са нейното добре пазено минало. С тях беше и следващата ни среща в рамките на това приказно приключение в есенна Кападокия. Сутринта ни започна с преход от Чавушин, едно от най-старите населени места в района. Тук около V век са живеели християни, като са оформяли жилищата и църквите си в тялото на скалните комини. Продължихме на север през платото Актепе, от което се открива невероятна панорама към Гьореме и Ючхисар, преминахме над Пашабаг и пристигнахме в Зелве – Червената долината на монасите. Днес там има огромен музей на открито, а от IX до XIII век районът, който сега се намира при срещата на три долини, е бил важен религиозен център, служил и за убежище. Както в Гьореме, Чавушин и Ючхисар и тук няма точни сведения кога са били населени скалните църкви, жилища, общи помещения, винарни и мелници в Зелве.

Още един ден се откъсна от приказката Кападокия и заспа в прегръдката на камъка, за да се освежи преди следващото приключение.

 

Каньоните на времето

 

Преходите из живописните каньони бяха основна част от програмата ни по време на посещението в Кападокия. Те са и важна дейност за района, заедно с велопреходите и полетите с балони, която привлича любители на пешеходния туризъм от цял свят. Според мен това е и най-добрата възможност да опознаете мястото, да се насладите на феноменалните природни образувания, далеч от шума на туристическите групи, да си направите пикник сред прохладата на каньона или да изпиете чаша стипчив сок от нар, някъде в средата на нищото. За да обходите каньоните на Кападокия, може да се включите в организирана група или да използвате услугите на местни агенции и водач, който ще ви придружи. Най-подходящото време за преходи през каньоните е през пролетта и есента. Издълбани от неуморимата сила на водата, те са част от неповторимия пейзаж на областта. Ако отправната ви точка е Гьореме, в рамките на няколко дни може да обходите някои от най-популярните и най-интересните от тях като Каньона на любовта и Каньона на гълъбите между Ючхисар и Гьореме. Да се изгубите в Розовия каньон, Мескендир, Земи каньон и някъде по живописните пътеки на Ихлара.

 

Времето сред невероятните пясъчни образувания, надупчените скали, забили върхове в есенното синьо на небето, се изтърколи между пръстите като зрели зърна от нар. Земята на красивите коне е място, от което да се пренесете в отминали времена на изкусни тъкачи на килими, музиканти и грънчари. Да си купите красиво изрисувана керамика или бижу от черен оникс и да опитате от вкусната храна в компанията на бутилка червено кападокийско вино.


Текст: Елеонора Гаджева

Снимки: Емил Бонев


МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН В НОВИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕ TRAVEL & EXTREME EXPLORER. НА ПАЗАРА ОТ 20 НОЕМВРИ, 2018Г.

This entry was posted in Travel Explorer, Най - новия брой. Bookmark the permalink.

Leave a Reply