проф. Христо Пимпирев. Антарктида. Бялата лаборатория на Земята

 

 

Дали светът бавно се събужда от дълбоката дрямка, свързана с промените в климата, или опитите да спрем глобалните процеси са обречени и абсолютно закъснели? Едно е ясно – промените настъпват много по-бързо, отколкото вещаеха прогнозите. Още 2 градуса се очаква да се добавят към глобалното затопляне до 2050 г., което е 50 години по-рано от предвижданията на учените. Екстремните климатични явления – рекордни горещини, суши и пожари, както и поройни валежи и наводнения, ще са все по-чести в Европа и по света. Ефектите от промените на климата са видими, а „червеният бутон“ за спешни мерки вече е натиснат.


Време е да потърсим отговори, свързани с актуалните глобални климатични процеси, и да престанем да се заблуждаваме, че случващото се е случайност, която няма да сe повтори. За да надникнем в „кухнята“ на климата на Земята – Антарктида и да разберем от първо лице какво се „готви“ там, за нас и следващите поколения, разговаряме с проф. Христо Пимпирев.

 

Проф. Пимпирев, наскоро се състоя Консултативно съвещание на страните от Антарктическия договор, сред които е и България, какви бяха най-важните въпроси, които се дискутираха там?


Консултативното съвещание на страните от Антарктическия договор се провежда всяка година в една от държавите, имащи пълноправен статут (България е Консултативен член от 1998 г.) и по същество е правителството на Ледения континент.
На него се разискват всички въпроси, свързани с управлението на Антарктида. Това са международноправни проблеми, изработват се правила и норми за опазване на девствената природа, приемат се регулаторни мерки за ограничаване на туристическия наплив към континента. Разискват се и всички останали въпроси, засягащи сегашното развитие и бъдеще на това уникално място от нашата планета.

 

Какви са участието и приносът на България в научната, образователната и културната дейност между антарктическите държави и защо нашето присъствие е важно не само за страната ни, но за опознаването на територията като цяло?


Антарктида освен външна политика е преди всичко сериозна и авангардна наука. Тук са направени едни от най-важните научни открития, касаещи цялото човечество (например изтъняването на озоновия слой и последствията от тези процеси). Българските учени работят повече от 30 години на Ледения континент със свои колеги от над 25 страни от целия свят. Те допринасят антарктическата наука да разкрива и разрешава много проблеми, касаещи съществуването на нашата планета. Тя не е привилегия само за изследователи от научни институти и университети. Континентът има изключителна естетическа стойност, поради което в последните години той е притегателно място за много хора на изкуството като писатели, художници, музиканти, певци, журналисти, режисьори и кинооператори. Антарктида принадлежи на всички и е радостно, че хората, които не могат да се докоснат до тази уникална красота, могат да я усетят чрез произведенията на творците, посетили мястото. Чрез организирането на различни семинари, образователни лекции, представяне на изложби и пленери, създаване на арт инсталации се задълбочават връзките между природните и хуманитарните науки, насърчава се взаимодействието на хора, работещи в различни дисциплини. По този начин се надяваме проблемът за опазване на природата на Белия континент да достигне до по-широка аудитория и всеки един от нас да се замисли с какво би могъл да помогне за запазване на уникалните екосистеми в Антарктида.


За живота и работата на българските полярници са написани 17 книги в различни жанрове (пътеписи, повести и романи, научно-популярни и т.н.), създадени са 21 документални филма, а до края на годината ще бъде готов и първият български игрален филм „Писма от Антарктида“.

 

Въпреки че преди около месец се преподписа договорът между петте държави, граничещи със Северния ледовит океан (Дания, Канада, Норвегия, Русия и САЩ), продължават спекулациите за международноправния режим на Антарктида и териториалните претенции.


Арктика е океан и тя е разделена между петте северни държави съобразно териториалните им води, попадащи в акваторията на Северния ледовит океан. Тези области, принадлежат изцяло на съответните страни и се подчиняват на техните закони.

Самият континент Антарктида и водите на Южния океан до 60° ю.ш. попадат под международноправния режим на Договора за Антарктика, който е подписан от 53 държави, като само 29 са пълноправни консултативни членки. Единствено консултативните страни имат правото да взимат решения с консенсус по всички въпроси, касаещи съдбата на Ледения континент. Към Договора за Антарктика от 1991 г. действа Мадридският протокол за опазване на околната среда, както и мораториумът върху експлоатацията на полезните изкопаеми. Той изтича след 23 години и тогава консултативните страни ще вземат решение дали и за колко да бъде продължен или да бъде разрешен добивът на изключително богатите природни ресурси на континента.

 

Защо разглеждането на климатичните процеси на Антарктида е важно за цялостното познаване и предвиждане на климатичните промени и какво ни „казва“ Леденият континент за бъдещето на Земята? Обратими ли са процесите, свързани с тези промени?


Наричат Антарктида „кухнята“ на климата на Земята. Оттук произтичат всички климатични процеси, определящи крехкото климатично равновесие на нашата планета. Глобалната климатична система е взаимосвързана и каквото става на Антарктида, влияе на времето на цялата планета, включително и на Балканския полуостров. Несъмнено е доказано, че ледниците в Западна Антарктида се топят, а нивото на Световния океан се повишава. Ако това покачване продължи със същите темпове през следващите 100 години, то би довело до заливането на големи и гъстонаселени райони на Земята, невиждани миграции и проблеми с изхранването на човечеството. Ние, учените, алармираме политиците и индустриалците да вземат незабавни мерки за намаляване на вредните емисии в атмосферата и недопускане глобалната температура да се повиши над 2°С до края на века.

 

Преди 30 години за първи път на о. Александър се развява българското знаме. Какво се промени за тези години и какво ще намерим днес, ако посетим българската база на о. Ливингстън?


През 1988 г. българското присъствие на Антарктида започна с първите геоложки изследвания на о. Александър и поставянето на две съвсем малки сглобяеми къщички на о. Ливингстън. Около тези два фургона за 30 години изникна българско селище с три постройки, в които могат да живеят и работят 25 души едновременно, медицински кабинет, научна лаборатория, православен параклис „Св. Йоан Рилски“ и клон на Български пощи 1090.

Българската база „Св. Климент Охридски“ се превърна в международен център за изследвания на учени от цял свят и България е уважавана полярна нация.

 

Текст: Елеонора Гаджева

Снимки: Архив проф. Пимпирев

 

ЦЕЛИЯТ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕ TRAVEL & EXTREME EXPLORER. НА ПАЗАРА ОТ 7 СЕПТЕМВРИ, 2018Г.

This entry was posted in Navigator. Bookmark the permalink.

Leave a Reply