Земята на Симба

КОГАТО СЕ СЪБУЖДАМ, ВСЕ ОЩЕ Е ТЪМНО. ОТДАЛЕЧЕ СЕ ЧУВА СМЕХЪТ НА ХИЕНИТЕ, А ХОРЪТ НА ЦИКАДИТЕ И ЖАБИТЕ ЗАГЛУШАВА ВСИЧКИ ДРУГИ ШУМОВЕ. ТОВА Е ПЪРВАТА НИ НОЩ В АФРИКАНСКАТА ПУСТОШ, ОЧАКВАТ НИ ОЩЕ ДЕСЕТ, НО АЗ ОТ ОПИТ ЗНАМ, ЧЕ ТУК НЕ ВАЖИ ПРИНЦИПЪТ „ИМА ВРЕМЕ“. НАМИРАМ ЮЖНИЯ КРЪСТ НА НЕБЕТО, ПОСТАВЯМ СТАТИВА НА КАМЕРАТА В РОСНАТА ТРЕВА И ЧАКАМ. НА ХОРИЗОНТА ВСЕ ПО-ЯСНО СЕ ОЧЕРТАВАТ ПОЗНАТИТЕ КОНТУРИ НА КИЛИМАНДЖАРО.

Краят на януари е. Слънцето едва се показва зад планината, но в открития джип веднага става по-топло. Намираме се в южното полукълбо, в полите на Килиманджаро, в националния парк Амбосели, Южна Кения. Дъждовният сезон е свършил само преди няколко дни. Земята е мочурлива, в езерото Амбосели, което понякога пресъхва за години, сега блести вода. Пейзажът се доминира от „Блестящата планина“, която природата (и, разбира се, политиката) се е опитала да раздели по равно между две държави. Огромният вулкан се издига изцяло на територията на Танзания и е достъпен само оттам, но приказният му разкош е виден само от Кения. Кибо (най-високият вулканичен кратер на Килиманджаро) със своите близо 6000 м и ледената си шапка преди винаги ми напомняше за Хемингуей. Сега обаче неволно се сещам за глобалното затопляне: колко още ще можем да се наслаждаваме на този символ на Африка?
Тук, в Амбосели живеят най-големите стада слонове в Кения, а също и представители на почти всички източноафрикански животински видове. Но голямата притегателна сила на националния парк не е само в животинския свят. Най-големите трофеи за туристите без съмнение са снимките, на които обективът е уловил животните на фона на заснежения Килиманджаро. Ако снегът се стопи, Амбосели ще се лиши от уникалното си очарование. Кения, Африка и светът пък ще изгубят не само един ледник, но и една незабравима и завладяваща легенда.

Лагер в техния дом Сафари. Тази дума на суахили произлиза от арабски и неизменно присъства в туристическата терминология на всички езици. Първоначалното и значение е „пътешествие, екскурзия“. Дълго време се е използвала по повод ловните походи и изследователските експедиции в Африка. Днес сафари е по-скоро форма на живот, специфична африканска форма на екотуризъм, част от която е дебненето на животни с фотоапарат, спането на палатки и сливането с природата. На истинско африканско сафари се ходи с джип или пеш. Път често няма, групите са малки – по 6-8 души. По правило всеки екип носи със себе си цялостно оборудване от полева кухня до преносим душ – всичко, което може да потрябва в саваната. Лагерите се правят сред пустошта, най-често в близост до река и в полите на скални масиви, като се внимава да не се засегне обиталището на нито едно животно. Основното правило гласи: в дивата природа ние сме само гости, при това гости нечакани и неканени. Повечето „домакини“ толерират присъствието ни, но не бива да се учудваме, ако дървото, под което сме опънали палатката си, стане храна на слоновете, ако през нощта лагерът ни бъде посетен от семейство любопитни лъвове, дошли да покажат на малките си своята ловна територия, или ако в ранно утро палатката ни бъде разбутана от кротко пасящ хипопотам.

Разбира се, има и по-удобно и не по-малко автентично решение. Сред сенчестите гори на източноафриканските савани има лагери с „луксозни“ палатки, оборудвани с удобни легла, комарници и бани. Лагерите не са оградени, така че можете да наблюдавате животните, докато си седите в креслото. А вечер, седнали на чаша студена напитка с горските пазачи, можете да послушате звуците на саваната…

… ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА СП. ЕКСПЛОРЪР

This entry was posted in Green Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply