Владимир Павлов. Жаден за още от всичко.

 

Има хора, които избират да прекарат живота си, сменяйки различни роли или герои. Има и такива, които решават, че ще преминат по житейската си пътека в обувките на някой друг, а има и трети вид хора, тези, които знаят кои са и какво ги кара да „летят“, и дават всяка подарена им минута за това усещане. Това са тези, които дърпат, вдъхновяват и мотивират всички останали. Защото необходимостта да си на една хоризонтала с мечтата си, да си готов да я последваш винаги и по всяко време е подарък, който не всеки получава. В света и мечтите на един такъв човек ще надникнем сега.

 


Още една мечта в джоба


Кога разбра, че любовта към планината и природата ще са в основата на твоето лично щастие и неделима част от развитието ти?

Благодарение на моите родители от дете съм по планините и винаги съм бил дълбоко свързан с тях посредством трекинги, ски, маунтинбайк, изкачване на родни върхове и други активности сред природата, но ако има момент на просветление, то това със сигурност е денят, в който се научих да карам сноуборд. Беше зимата на ’94-’95-а. Оттогава не просто съм свързан с планината, а разбрах, че този спорт до голяма степен ме определя, развива и движи живота ми в правилната посока. Това е нещото, с което най-много обичам да се занимавам и което ме прави щастлив, вдъхновен, мотивиран, жаден за още от всичко – жаден за живот.

 

Какво те отличава от всички, които искат да се изправят пред предизвикателства, но остават само с мечтите си?

Не смятам, че съм нещо повече от останалите хора. Не се считам за най-добрия сноубордист в България, да не говорим пък за алпинист. Смятам обаче, че свързвайки тези две неща, успях да съчетая най-добрите си качества, да постигна нещо значимо за мен и в крайна сметка да се поставя в позиция да опитам да направя нещо, което никой не е правил досега. Ако всеки човек, независимо от сферата, се отдаде на това, което може и обича, ще е способен да достигне изключителни резултати. Разбира се, монетата има и друга страна – мечтите и предизвикателствата изискват пределна отдаденост, много жертви и лишения, средства, време, рискове и усилия, на които малцина са готови да се подложат. Повечето хора предпочитат мирния и сигурен живот, какъвто е възможен с една определена сума и дотам с мечтите.

 

Как разделяш победата между психиката и физиката? Има ли превес или е важно и двете да са в кондиция?

Тук нямам никакви съмнения – и двете трябва да са на 100 процента. В голямата и дива планина нямаш право да не си в перфектна форма, защото там не рискуваш просто с време и пари, а залагаш крайниците или направо живота си. Човек е сложна съвкупност от дух и тяло и тяхната сила е еднакво нужна за постигането на една голяма цел, а поотделно са почти неприложими, особено когато говорим за екстремни условия, натоварвания и рискове. Неслучайно е достигнала до нас латинската сентенция: „Mens sana in corpore sano“, или „Здрав дух в здраво тяло“, която за мен е валидна и в обратния ред.

 

 

Къде е границата между премерен риск и безразсъдно начинание?

Истината е, че всеки има своя граница, която е различна от тази на останалите. Това е така, защото всеки индивид е различен и може различни неща в различна степен. Радвам се, че аз сам определям своята и не позволявам на други хора, особено непознати, да се опитват да ми я променят или да ми налагат своите собствени ограничения. Аз винаги измервам риска, но самата дума предполага, че може и да загубиш. Страхът от риска и загубата отказва много хора от мечтите им, но аз мисля, че само чрез тях човек може да се развива, опознава и усъвършенства. Безразсъдството е много субективно, защото когато успееш, то става равно на величие, а когато загубиш, всички те смятат за луд глупак. Истината е, че се е изисквало и продължава да се изисква голяма доза безразсъдство и риск за повечето значими човешки достижения.

 

Прекрачвал ли си я някога?

Не много често, но се случва и съм си плащал за това, но съм и получавал. Спускането ми от връх Ленин също се счита за безразсъдство от голяма част от хората, но не е ли това причината да ме поканите в списанието ви също така!?

 

Кой е най-големият ти страх по време на пътешествие или експедиция?

Не бих го нарекъл точно страх, но честно казано, най-много се притеснявам за нещата, които не зависят от мен и които не мога да предвидя и контролирам. Например едно дълготрайно разваляне на времето би могло да ме лиши от атака на върха и от спускането със сноуборд след толкова много вложени средства, енергия и усилия. Един вирус, възпаление или дори един загубен багаж могат да осуетят всичко. Това обаче не са причини, които ще ме спрат да тръгна. Аз вярвам в късмета си и тръгвам да го търся – в противен случай просто няма и да разбера дали ще имам шанса. От друга страна, човек не трябва да се тревожи за нещата, които не може да промени, така че се уча да приемам всичко и да съм по-търпелив.

 

Текст: Елеонора Гаджева

Снимки: Архив Владимир Павлов


ЦЕЛИЯТ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕ TRAVEL & EXTREME EXPLORER. НА ПАЗАРА ОТ 21 МАЙ, 2018Г.

This entry was posted in Adventure Explorer and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply