Патагония

Айсен, Патагония, Чили

Из „Изчезващите дестинации“, Кимбърли Лисагор и Хедър Хенсън, издателство „Вакон“

 

„Derecha adelante, izquierda abaho!” (“Само напред, остави!“), крещи Йоани Аратия, екскурзовод на рафтинг пътешествие. За един миг, докато хората си преведат неговата команда, във всички посоки вече се размахват гребла и лодката навлиза под особен ъгъл в бързеи и се удря в стена от вода. Върху гребците неочаквано се стоварва ледена вълна, а Рио Бейкър, на чийто синьо-зелен цвят са се наслаждавали само отдалеч, се оказва, че има и добър вкус.

На безопасно разстояние от бързеите лодката вече се носи тихо край бряг, осеян с патагонски дъбове и яркооранжеви цветя берберис. Аратия, който е израснал на няколко часа на юг оттук, в крайбрежното село Калета Тортел, се навежда назад от капитанското си място, пълни бутилката си с речна вода и си сръбва от нея голяма глътка. „No bay mas puro – казва той. – По-чиста от това не може да бъде.“

Вероятно е прав. Рио Бейкър е една от петте реки в района на Айсен в Патагония, по която няма нито един язовир от извора й чак до морето. Тя струи бавно от ледниците на Северното ледниково плато в бистрото езеро Бертранд, което дава началото й близо до тихото селце Пуерто Бертранд. Оттам се вие в продължение на двеста километра през дъждовни гори в умерения климатичен пояс и влажните зони, покрай ферми и земеделска земя, където гъстотата на населението е по-малко от трима души на 1,6 кв. км. После се влива в Тихия океан сред фиордите и каналите на Калета Тортел, който се намира на края на 16 834-те квадратни километра на Южното ледниково плато с неговите замръзнали морета от нащърбени синкави върхове.

Надолу от Пуерто Бертранд, по течението, недалече от удобното за рафтинг място с бързеите, пейзажът се сменя и водата поема през тесен, скалист каньон, където Бейкър връхлита върху река Чакабуко. Сливането е драматично, мощно, страховито – 680 мегавата водноенергиен потенциал, достатъчен за захранването на повече от половин милион домакинства.

През 2004 г. испанската електрическа компания „Ендеса“ обявила планове да построи два язовира на Рио Бейкър и два на Рио Паскуа в Южен Айсен. Заедно те щели да произвеждат 2430 мегавата електроенергия. Проектът ще осигури работа за кратък период на строители и ще „надуе“ временно местната икономика. Това начинание ще наводни 93 кв. км земя, ще промени екологията за постоянно и водата в Горен Бейкър ще започне да застоява.

Природозащитниците са „на нокти“, както и разрастващата се туристическа индустрия. Но съпротивата далеч не е всеобхватна. Пред малка бяла къща с тухлена фасада в Пуерто Бертранд надпис на ръка гласи: „Si a Endesa, progreso para la region“ – „Да“ на Ендеса, прогрес за региона!“. Това е широкоразпространена идея на място, което доскоро е било почти откъснато от останалия свят. С Андите, които се извисяват на изток, с насеченото крайбрежие на запад и необятните ледени полета на север и юг до 2000 г. Айсен не е могъл да бъде прекосен с кола.

 

ЦЕЛИЯТ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В СПИСАНИЕ TRAVEL & EXTREME EXPLORER.

This entry was posted in Lost Explorer and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply