Лапландия

Из „Изчезващите дестинации“: Кимбърли Лисагор и Хедър Хенсън, изд. „Вакон“

 

Ако застанете до простичката хижа на върха на склона Отсамотунтури, пред вас ще се разкрие Финландска Лапландия. На тези географски ширини над Полярния кръг теренът е суров и внушителен. Високият 418 метра връх е застлан с ярките камбанки на алпийската азалия, син пирен и лапландска диапензия. Нисък, хълмист район, където окичени с иглики речни брегове пресичат полетата от червени боровинки и див розмарин, а реката се влива във величествени езера. Поляната преминава в гори от алпийски брези и бял бор, чиито стволове са покрити със светлозелени лишеи.


Горите на Лапландия са жизненоважна част от бореалния пръстен, те са венецът на древната гора и сладководната екосистема, която огражда Арктика. Този пръстен, познат също като тайга, се състои от територии в Аляска, Канада и района Феноскандия, който включва Северна Норвегия, Швеция, Финландия и руския Колски полуостров. Тази ивица от гори, която се намира точно под голия полярен район, е кръстена на гръцкия бог на северния вятър Борей. Бореалният пръстен обхваща близо една трета от всички гори на Земята. Тези гори постоянно работят, регулирайки световния климат, качеството на въздуха и водния цикъл.

От шапката на склона Отсамотунтури езерото Инари, защитено от някои от най-старите борове в Лапландия, изглежда огромно. Преди около седемдесет милиона години тук земната кора рязко е потънала, оставяйки скалиста брегова линия, както и гладки плажове и тихи заливчета. Инари често се определя като вътрешно море – от средата му не се вижда брегът. То се простира на 99 километра от север на юг и 59 километра от изток на запад, а някои участъци са с дълбочина над 90 метра. Езерото Инари има над 3000 острова, а множеството мънички, защитени проливи, наречени nuori, са идеални за изследване с каяк.

 

Местността изглежда обширна и отдалечена, но всъщност е една от любимите отправни точки за проучване на финска Лапландия. Посетителите вземат полет до Ивало – на 38 километра на юг от Инари, после тръгват на север с автобус и се срещат с екскурзовод като Гро Хусмо от английската туристическа компания Explore Worldwide. Хусмо води пътешествениците на походи в дивата природа пеша, с планински велосипеди, с канута и каяци.

Въпреки че повечето туристи отиват в Лапландия, когато лятната светлина е безкрайна – от началото на юни до началото на юли, когато слънцето не залязва – Хусмо казва, че това е място, подходящо за всички сезони. „През пролетта се показват цветята и малките на елените“, казва тя. През есента „яребицата сменя окраската си със зимната и се крие в снега, подавайки само главата си, за да следи за хищници“. Вероятно най-впечатляващо, отбелязва тя, е зимното небе, нашарено с резките на полярното сияние. „През зимата, ако нощта е студена и ясна, луната и звездите се отразяват в снега. А хората си мислят, че тук е тъмно!“

Хусмо казва, че хората, които си представят тези най-северни места от Европа като плетеница от трудни за произнасяне имена или като големи празни пространства, пропускат последните диви частици от Европа. Финска Лапландия се отличава със собствен стил, обаяние и история. „Толкова е привлекателно“, казва Хусмо, защото „все още ги има тези големи пространства от практически недокоснати диви места в света, където природата продължава да е твърде екстремна за обикновените хора“.

И все пак някои населяват тези територии от векове. И въпреки че тяхното оцеляване е под въпрос, те все още се опитват да преживеят някак. Само на няколко километра на югозапад от езерото Инари се намира оживеното село Инари, саамската столица на Финландия. Родината на саамите, която те наричат Sapmi, е известна също и като Самиланд или Лапландия. Простира се през най-северната част на Норвегия, Швеция, Финландия и северозападния ъгъл от Русия.

 

Агресивният дърводобив във Финска Лапландия пречи на традицията, причинявайки объркване на северните елени, и застрашава културата и средствата за препитание на саамските пастири. От десетилетия насам огромните триони и челюсти на кранове и трактори режат, трупат и товарят трупи на открити камиони и товарни влакове. Според Програмата за околна среда на ООН Финландия доставя на света една четвърт от хартията за писане и печат и една шеста от картона. Всяка година Агенцията по горите – Metsähallitus – изсича тонове дървета. Сега, след като Metsähallitus са се насочили към древните дървета, пастирите търсят помощ от международни организации. През 2002 г. те се обърнали към „Грийнпийс“, защото след като векове наред са се местили на север, тяхното оцеляване било заложено на карта, казва експертът по горите на организацията Оливър Салге. „Те все бягали в северните части на страната, но повече няма накъде – казва той. – Те са изключително мирни хора. Никога не са се били срещу никого, никога не са вдигали оръжие и между тях самите никога не е имало неразбирателство. Ето защо те са на прага на изчезването. Ако не се борят сега– добавя Салге – те знаят, че ще умрат.“

 

ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В СПИСАНИЕ TRAVEL & EXTREME EXPLORER.

This entry was posted in Lost Explorer, Най - новия брой and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply