Пьотр Херцог: „Искам все по-големи предизвикателства“

„Ние, бегачите, страдаме от определена форма на зависимост. На състезания, след финала, си казваме: „Край! Това е за последно. Никога повече! Защо трябва да понасям тези свръхнатоварвания?“. А само няколко дни по-късно вече трескаво търсим в интернет други, още по-трудни предизвикателства“ – тези думи принадлежат на Пьотр Херцог, един от най-добрите полски и европейски планински бегачи в момента.

Пьотр тича, откакто се помни. В периода 1999-2010 г. участва в състезания по екстремен многобой (в експедиционен стил). От 2010 г. започва сериозно да тренира за участие в планински маратони. И макар че не е в първа младост (роден е през 1976 г.), дори и не помисля за намаляване на темпото, още по-малко за прекратяване на състезателната си кариера. „Дълбоко съм убеден, че ако човек се захване сериозно с тренировки и има солидна, градена с години физическа подготовка, то може да постига добри спортни резултати до 45-годишна възраст“ – добавя Херцог.

 

Доказателство за това са тазгодишните му успехи. Първият бе постигнат в планинското бягане “Ultra Fiord”, провеждано в Чилийска Патагония, в провинцията Ултима Есперанса („Последната надежда“). Въпреки едва третото си издание то вече се ползва със славата на едно от най-трудните в света. Разстояние от 100 мили (около 161 километра), над 7000 метра положителна денивелация, рязко променящо се време, ледници, блата, трънливи храсталаци – това са само някои от „прелестите“ на надпреварата. В недългата й история има и една печална страница. През миналата година от хипотермия по трасето почина мексиканският бегач Артуро Мартинес Руеда.

 

Още от старта Пьотр Херцог бе в четиричленната група, която излезе начело. А след откъсването си от нея и след самотното преодоляване на 140 километра финишира с два часа преднина пред заелия второто място представител на домакините Емануел Акуна. Веднага след финала сподели: „Унищожително състезание. Според мен много по-трудно от ултрамаратона „Монблан“ (Ultra-Trail du Mont-Blanc). Маршрутът е изключително разнообразен – от блата, в които затъваш до коляно и където не може да става и дума за бягане, защото на всяка крачка падаш, до ледници, за които мога да кажа, че са по-трудни от участъка между пукнатините по пътя към лагер 2 на пик Авицена (някога пик Ленин, 7134 м) в Памир. Да не говорим за последните 50 километра по трошляк, които направо смазват психиката… Но все пак успях!“

 

Текст: Петър Атанасов
Снимки: Архив Пьотр Херцог

 

ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕ TRAVEL & EXTREME EXPLORER. ВЕЧЕ НА ПАЗАРА.

This entry was posted in Най - новия брой. Bookmark the permalink.

Leave a Reply