72 часа до Хаити и обратно

.

Текст и снимки: Здравко Григоров

.

Най-бедната държава в западното полукълбо. Страната, в която са запазени едва 2% от естественото залесяване на територията. Висок процент на заболели от холера, малария и тропическа треска. Като добавим и предупреждението в сайта на МВнР: „Посетителите в Хаити трябва да са изключително внимателни, тъй като нивото на престъпност е много високо, съществува и риск от отвличане”, то вероятността да се откажеш от посещение на Хаити е много голяма.

.

„Други бледолики освен нас нямаше“

Автобусът беше приятно климатизиран, сервираха ни напитки и сандвичи, с което напълно заличиха и малкото негативни очаквания, които имахме. Други туристи освен нас нямаше. Всъщност други бледолики освен нас нямаше. С наближаването на границата между Доминиканската република и Хаити, двете държави, разположени на втория по големина карибски остров – Испаньола, пейзажът ставаше все по-пустинен, мяркаше се по някое и друго дърво около пътя, но от зеленината в централните и западните части на Доминиканската република нямаше и помен. Нас обаче всички тези предупреждения не ни отказаха и решихме да проверим ситуацията на място. Сдобихме се с билети за сутрешния автобус от Санто Доминго до Порт-о-Пренс – еднопосочни, защото не бяхме сигурни нито колко време ще обикаляме, нито дали ще се връщаме отново по този маршрут.

ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕ TRAVEL & EXTREME EXPLORER

This entry was posted in Adventure Explorer, News Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply