Земята на масаите

Из: ”Изчезващите дестинации“
Кимбърли Лисагор и Хедър Хенсън
Издателство ”Вакон“

.

ПРЕЗ ЮЛИ 2003 Г. ГРУПА АМЕРИКАНСКИ ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ СЕ КАЧИЛИ В ДЖИПОВЕТЕ СИ ЗА СУТРЕШНО НАБЛЮДЕНИЕ НА ДИВЕЧА ПРЕЗ БЛАТИСТИТЕ РАВНИНИ НА НАЦИОНАЛЕН ПАРК „АМБОСЕЛИ“. ИЗДИГАЩОТО СЕ СЛЪНЦЕ ХВЪРЛЯЛО ДЪЛГИ СЕНКИ НАД РЕКИЧКИТЕ И МОЧУРИЩАТА, КОИТО ОВЛАЖНЯВАТ ПРЕСЪХНАЛОТО ЕЗЕРНО ДЪНО, А ЖИВЕЕЩИТЕ ТУК ДИВИ ЖИВОТНИ ТЪКМО СЕ БИЛИ РАЗДВИЖИЛИ. СЛОНОВЕ ГАЗЕЛИ ПРЕЗ ПЛИТЧИНИТЕ, ЛЪВИЦА СЕ ПРОЗЯВАЛА ПОД СЯНКАТА НА АКАЦИЯ, АНТИЛОПИ ГНУ СЕ ВТУРВАЛИ ПРЕЗ ШИРНАЛИТЕ СЕ ПАСИЩА, А ВЪВ ВЪЗДУХА СЕ НОСЕЛО ЩРАКАНЕТО НА ФОТОАПАРАТИТЕ, С КОИТО ИЗПЪЛНЕНИТЕ С БЛАГОГОВЕНИЕ ПОСЕТИТЕЛИ ЗАПЕЧАТВАЛИ КАДРИТЕ НА ФОНА НА КИЛИМАНДЖАРО. БИЛО КЛАСИЧЕСКО САФАРИ В КЕНИЯ – НЯКОЛКО ЧАСА, КОИТО МОЖЕЛИ ДА ОСМИСЛЯТ ЦЯЛОТО ПЪТУВАНЕ.

.

.

Но тези пътешественици не били дошли в Кения само за да наблюдават дивите животни – те били там, за да се потопят в една уникална култура, която залязва. Земята, която обхваща „Амбосели“, няколко други парка и всичко между тях, се нарича Земя на масаите, наречена така заради племето масаи, което я обитава от векове, а може би и от хилядолетия. Номади, отглеждащи добитък из сухата савана и сред акациевите гористи местности на ниската Източноафриканска рифтова долина, масаите се прехранват почти изцяло с краве мляко, месо и кръв. Те измерват благосъстоянието си по големината на стадата си и дълго време са избягвали земеделието, защото култивираната земя е негодна за паша. Техните сложно орнаментирани бижута от мъниста и впечатляващите им танци са ги направили емблематични за племенното наследство на страната. Земята на масаите, тяхната традиционна територия, покрива по-голямата част от Южна Кения и Северна Танзания и е дом на 80 процента от дивите животни в Източна Африка – биволи, носорози, лъвове, леопарди и слонове, или „Големите пет“, които от началото на XIX век привличат в Африка чужденци на сафари.

ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕ TRAVEL & EXTREME EXPLORER.

This entry was posted in News Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply