КАПОЕЙРА. ЕЛА НА РÒДАТА!

Текст: Тодор Станчев

Първа винаги започва гунгата – беримбауто с най-голямата
кратуна. Ниският стържещ звук на струната няма как да бъде
сбъркан, така както не бихте забравили и мощния тон на
австралийското диджериду, с тази разлика, че между двата
музикални инструмента ни делят няколко океана,
стотици години и дузина култури.

Така робите развили средства и уме-
ния, с които да оцеляват не само в условията на плантациите, а и сред
дивата природа, ако успеели да избя-
гат от своите господари и техните преследвачи. Постепенно те започнали да се събират в по-големи групи и да създават селища в труднодостъпни райони на непроходимата джунгла, наречени куиломбос (quilombos). Там жителите практикували сво-
бодно обичаите си и най-вече капоейра. С думата „капоейра” всъщност се назовавало мястото на отъпканата трева, където се практикувало бой-
ното изкуство.

ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕ TRAVEL & EXTREME EXPLORER.

This entry was posted in City Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply