Важни са краката

Падах. Все по-бързо и по-бързо се доближавах до земята, а дори тя да е покрита с меки дебели дюшеци, падането от 5-6 метра височина пак ще боли. Ръцете ми шареха в жалки и отчаяни опити да се захванат за някоя от издатините по стената, но нямах този късмет. Метър след метър все повече се доближавах до стартовата линия, където всеки катерач, след покоряването на стената, трябваше да завърши своето катерене. За предпочитане е и финиширането, и началото да стават на два крака, но в моя случай краят на приключението щеше да е приземяване по задни части, в което липсва всякаква елегантност. В главата ми зазвучаха стихове, нашепващи: ”I belive I can fly…” и за секунди наистина повярвах, че мога да летя, независимо от  грешната посока. Точно тогава осигурителното ми въже се намеси и предотврати болезненото ми взаимодействие със земята. Песничката в главата ми заглъхна, а аз трябваше да се срещна с изплашените погледи на треньорите и другите катерачи. Подобни неща не се случват всеки ден, но нека започнем отначало.Тук започва историята.

 

Ако досега не сте се досетили, става дума за катерене – хоби, което все още не е широко разпространено. Както и при другите спортове и тук палитрата от подкатегории е богата. Сред разновидностите са боулдър (върху скали от половин до 10 метра,без въжета)  и соло катерене, катерене над сгради, както и стенното катерене. Тук ще се фокусираме върху последния вид, който е изключително подходящ за начинаещи ентусиасти. В залите, където се практикува,  ни предоставят екипировка под наем и има инструктори, които следят за безопасността ни и ни помагат в началните стъпки от катераческата ни кариера. Самите стени разполагат с различни видове маршрути с различна трудност, което ни дава по-голяма свобода за избор на подходящо за нашите сили и умения предизвикателство. Още едно предимство е възможността да тренираме независимо от метеорологичните условия навън.

 

Съществуват също определени основни движения, които се превръщат в ключа за успеха.

Краката играят основна роля в катеренето, защото цялата тежест на катерача трябва да падне върху тях. С изтласкване нагоре придвижването става по-бързо и лесно, а умората идва по-късно. Издърпването с ръце или отпускането ни върху тях, не са правилните съставки за едно приятно преживяване върху стената. По този начин катерачът излишно напряга предмишничните си мускули и изморява ръцете си – нека уточним, спортът е катерене, не набиране на лост.

 

Има няколко основни техники за стъпване, които не бива да забравяме:

Централно – когато имаме възможност да стъпим върху цялата повърхност на издатината. Помага ни да запазим баланс и много лесно можем да се изтласкаме към следващата хватка.Това е най-удобният вариант за един катерач, но рядко се случва.

На върха на еспадрилите – когато можем да закрепим пръстите си в дупка или на някой ръб. На пръв поглед неудобна техника, но често ни спасява от преждевременно връщане на стартовата позиция.

Странично – позволява ни да стъпим или на вътрешната, или на външната част на еспадрилите при малки ръбове. Това е коварно движение, но веднъж овладели го, катеренето става по-лесно.

Още една трудна за изпълнение задача е така нареченото „сменяне на краката”. Така можем да променяме посоката на движение, като една и съща стъпка се използва първо от единия, после от другия крак. Това може да ни помогне и за придвижване напред при траверсиране.

 

Съществуват и основни позиции на ръцете. Те са по-гъвкави и подвижни, а възможността пръстите ни да се раздалечават, сгъват и стискат, позволява комбинирането и използването на много различни захвати. Това прави пълзенето нагоре по-лесно. Хващането например с прави пръсти намалява натоварването в сухожилията, но това отслабва здравината на хватката. Така възможността да се изплъзнем става много по-голяма. Затова е добре тази техника да се използва при наличието на по-обемни издатини.

Страничното захващане е добър вариант за закрепяне на катерача до стената, но за по-добър ефект тялото трябва да е максимално отдалечено от хватката.

Въпреки че доста често бива пренебрегван, обратният захват също е нещо полезно, което можем да използваме. За добри резултати краката трябва да са вдигнати максимално нагоре.

 

 

Още една важна част е осигурителното въже. Не е препоръчително да започвамекатеренето, преди да сме взели предпазни мерки. Тук на помощ идват възелът-осмица, контролният възел и партньорът ви, който ви придържа отдолу. Чудите се защо ви е необходим втори човек, който да следи вашето изкачване? Когато ръката ви не може да достигне следващата хватка и решите, че тя е само на един подскок разстояние, а вместо това уловите въздуха и политнете надолу, тогава партньорът ви влиза в употреба. Осигурителното въже, придържано от някого отдолу, предотвратява болезнения ви сблъсък със земята. Възлите осморки и контролните възли са задължителните ви спътници както по време на изкачването, така и при спускането ви обратно на земята. Не забравяйте: катеренето е забавно и вълнуващо, чувствате се високо и свободно, но за да бъде по-дълго щастието ви, безопасността трябва да е на първо място. Всеки обича да лети, но приземяването също е много важна част от полета.

 

Падала съм безброй пъти. Нищо не може да се сравни с онези секунди на паника точно преди да усетиш осигурителното си въже и да осъзнаеш, че случката няма да има фатален край. В този момент не съществува нищо друго освен въздухът около теб и адреналинът, бушуващ в кръвта ти. Само ти и опияняващият страх. Но в крайна сметка до удар не се стига. На всеки се случва да политне надолу. Важното е отново да се изкатериш и да довършиш започнатото. Това е моята история, сега е моментът да започнете вашата.

 

 

Автор: Ваня Звездарова

This entry was posted in Active Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply