Черил Стрейд и нейната екипировка за впускане в дивото

Невероятната авантюристка се отправя на легендарното си пътешествие от близо 1800 километра по Тихоокеанския хребетен път без никакъв опит в дългите преходи, с чифт твърде малки туристически обувки и огромна раница, която обича да нарича Чудовище.


Деветнайсет години след пътуването на живота си Черил Стрейд разказва за своето Чудовище и разкрива настоявщия си набор от оборудване за пътешествия.

 

Започнахте пътешествието си с огромно количество ненужна екипировка, но съумяхте да намалите килограмите в крачка. Какви са съветите ви към новобранците в приключенията на открито?


Като начало,  този път бих със сигурност взела много по-малко неща. В моя защита трябва да кажа, че презапасяването е доста честа грешка на пътешествениците. Ние попадаме в една друга реалност, различна от тази, в която имаме личен автомобил и в която не се налага да носим наведнъж абсолютно всичко необходимо. При самостоятелното странстване из природата всичко, което ти е нужно, е на гърба ти. Когато се отправих на първото си пътуване, беше едва 1995 г., а тогава тепърва се зараждаше идеята за пътешестването с лек багаж.

 

Дори и сега не мога да кажа, че багажът, който вземам със себе си, е изключително лек. Може би винаги ще нося твърде много неща. Съветът ми за начинаещите пътешественици е да се стремят към едно средно положение. Разбрах, че е изключително важно да вземеш неща, които дори и да не са от първа необходимост, в даден момент може да ти потрябват.

 

Тъй като бях сама, често залагах на предпазливостта. Например, когато изчислявах какво количество храна ще ми трябва и решавах, че за даден участък от пътя ще имам нужда от запаси за 13 вечери, винаги приготвях за 14 или 15, за всеки случай. Водена от собственото си усещане за сигурност ми се налагаше да прегрешавам с прекалената предвидливост, но горещо препоръчвам на всички да бъдат изключително предпазливи. Понякога в багажа ми натежаваше някое четиво. Книгите бяха мой спътник. Не виждам нищо лошо в това да вземеш със себе си нещо, което ти носи удоволствие и чувство за сигурност. От друга страна е вярно, че трябва винаги да подхождаш стриктно и да подлагаш на въпрос всичко, което слагаш в раницата си. Вече и аз се научих да го правя. Много по-добре съзнавам последствията от носенето на прекалено тежък багаж на гърба си.

 

 

Все още ли пазите Чудовище?


Разбира се. Все още го пазя, все още го използвам. Обожавам тази раница. Имам и други, но Чудовище остава първият избор при пътуванията ми и сега. Дори след всички тези години раницата продължава да се държи страхотно. През последните десетина години не съм я използвала много, защото децата ми са малки. Едното е на 8, а другото на 10, така че по-често ходим на еднодневни разходки, отколкото на пътуване с преспиване. Не си и представях, че моята раница може да стане толкова известна. И определено не я пазех толкова време, защото съм си мислела, че някой ден милиони ще питат за нея.

 

Филмовата продукция по „Моето приключение в дивото” беше заснета тук, в Орегон, и целият екип по заснемането и декора дойде вкъщи, за да им покажа раницата си. Още щом я видяха, решиха, че искат филмът им да е автентичен, и се свързаха с Грегъри, който им предостави раница, досущ като моята. Освен това във филма я напълниха точно както аз стягах Чудовище на времето. Разгледаха също и мои снимки от пътуването. Чувствам се много странно, когато видя Рийз да се разхожда под тежестта на тази раница. Казвам си: „Това е моята раница! Моето Чудовище!”

 

Деветнайсет години по-късно използвате ли все още някоя друга част от екипировката си?


Все още пазя и използвам палатката си на North Face, която ме съпътстваше тогава. Когато изнасях презентация за пътешествието си в началното училище на децата, я разпънах в столовата. Беше много забавно: разказах им за случка от „Моето приключение в дивото”, в която, докато аз пишех как седя до палатката си близо до една площадка за лагеруване, една катеричка беше прегризала дупка в плата в стремежа си да достигне до храната вътре. Тази дупчица все още е там. Обичам старата си екипировка, защото тя е свидетелство за преживяването ми.

 

Пазя също и котлона си с течно гориво – и пак ми върши работа. Малки неща като компаса, завързан на раницата ми, все още стоят. Спалният ми чувал на Sierra Designs все още ми е любим. Навремето той беше един от първите, пригодени за жени. Едва през 90-те производителите осъзнаха, че ние жените имаме различна структура на тялото – и онези неща, наречени бедра. Радвам се, че пазя своя спален чувал. При мен е и аноракът ми, който използвах по време на целия преход. Той ме топлеше, когато ми бе студено, с него се чувствах уютно през нощите. И сега понякога го нося, макар че е доста захабен. Пресъздадоха и него и Рийз го носи във филма. Това си е моето оборудване. Хубавото при екипировката с добро качество е, че е изключително издръжлива. Ако се грижиш добре за нея, почистваш я и я съхраняваш правилно, ще ѝ се радваш много дълго време.

 

Черил Стрейд научава много нови неща за планинарската екипировка по време на 93-дневното си пътешествие в дивата природа, а някои от тях споделя и в книгата си „Моето приключение в дивото”. Написана 13 години след пътуването ѝ по Тихоокеанския хребетен път, тя се превръща в световен бестселър, а съвсем скоро се очаква и екранизацията ѝ на големия екран с участието на Рийз Уидърспун. Определено си заслужава да прочетете първо книгата, преди да гледате филма – „Моето приключение в дивото” е прекрасно четиво: съчетава както мемоарите на една смела жена и изпълнена с екшън приключенска история, така и вдъхновяващ разказ за откриването на самия себе си.


 

Текст: Ивелина Минчева

 

Източник:http://www.outsideonline.com/outdoor-gear/gear-shed/gear-guy/What-Gear-Did-Cheryl-Strayed-Use-While-Hiking-the-PCT.html

This entry was posted in News Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply