Усещане за вулкан

НАЙ КРАСИВИТЕ ВУЛКАНИ НА СВЕТА
ТЕКСТ: ИВАЙЛО ХАРАЛАМПИЕВ
СНИМКИ: ДЖАНЛУКА БАТИСТА

„Какво ни идва наум, когато чуем Италия? Колизеумът, вкусната пица или може би едно червено ферари. Дори не подозираме, че на една ръка разстояние от известните италиански курорти се намират няколко шедьовъра на природата. Explorer и д-р Левенте Вархеи ви канят на необикновено пътешествие в един непознат свят. ”

 

Да прекараш нощта в кратера на вулкан е изключително преживяване. Особено ако има и басейн на разположение; защото тъкмо това предлага къмпингът при вулкана Солфатара край град Поцуоли. Домакините са си все същите, но природата винаги е различна. Ето защо всяка година отново и отново посещавам вулканите на Южна Италия.

 

Преди години изобщо не харесвах Неапол; струваше ми се мръсен и шумен. И все пак нещо винаги ме тегли насам. Когато идвам в тази част на Италия, никога не пропускам да се отбия в града със специфична атмосфера, смесица от Средновековие, барок и съвременност. Начинът, по който неаполитанците се държат, движенията, лицата им не могат да бъдат сбъркани. Не бих се учудил, ако в някоя уличка срещна Пиедоне и Капуто (неаполитански полицаи, герои от комедийната поредица „Пиедоне”) или пък Корадо Катани. Шофирането тук е истинско преживяване – хаосът е повсеместен и въпреки това има някакъв ред. Първи става жертва на движението този, който се опита да спазва каквито и да било правила. Регулировчиците са по средиземноморски елегантни. Те весело разговарят помежду си или с шофьорите; понякога някой от тях надува свирката, някой шумно изругава, и толкова. Всеки се придвижва, както може. Животът тук е съвсем обикновен. Солфатара с прекрасния си басейн е един от най-активните обекти във вулканичната система на Флегрейските полета, област край Неапол, известна с вулканите си. Характерно за този вулкан е следвулканичното изхвърляне на серни изпарения, откъдето идва и името му (от лат. sulfur – сяра). Солфатара се образува през 1198 г. като паразитен конус на Везувий. Че вулканът не е угаснал, се разбира от интензивните сеизмични движения в района и от фумаролите. (от лат.  fumus – дим: пукнатини в земната кора, обикновено в близост до вулкани, излъчващи парни и газови емисии).

 

При изригване през 1538 г. наблизо се образува вулканът Монте Нуово. Добре е да посетите вътрешността на кратера му сутрин или по залез, когато светлината е най-подходяща. Тук има и кален извор, чиято активност е застрашена, тъй като около Неапол рядко вали. Неаполитанците обаче не се предават лесно. Всяка сутрин един от служителите, Лучано, налива в извора прясна вода.

 

Най-известният вулкан в Европа – Везувий, се намира на границата между две тектонски плочи – средиземноморската и континенталната. По тази причина активността му и съставът на магмата се различават съществено от тези на другите вулкани в Южна Италия. Днес вулканът е затихнал, но това прави внезапните му изригвания още по-непредсказуеми. Първото документирано изригване е през 79 г. и е описано от Плиний Млади. Тогава са унищожени по-големите селища в областта: Херкулан, Помпей и Стабия. Сегашната си височина (ок. 1280 м) достига при последното изригване през 1944 г. Вулканът може да се посещава. Ако спрете на най-близкия паркинг, след 20-минутна разходка ще се озовете при периферията на кратера, дълбок 200 м. Този вулканичен конус е „правнук” на гигантския вулкан, чиито катаклизми са допринесли за възникването на Неаполитанския залив и Флегрейските полета. Везувий е истинска бомба със закъснител; следващото му изригване се очаква в недалечно бъдеще. В областта около вулкана живеят 3 млн. души.

 

Планините на Сицилия се виждат от Калабрия, ето защо туристите нямат търпение фериботът да ги стовари в Месина. Островът е жив учебник по история; той носи отличителните белези на дванадесет култури, които са се сменяли и допълвали. Всеки връх и всяка долина си имат своите тайни, стръмните улици в малките градчета са настлани с вековни плочи. Спасявам се от туристическия поток в Таормина (исторически град и много популярна туристическа дестинация в Източна Сицилия, между Месина и Катания) и се качвам в Кастелмола, село в област Месина. Сядам на терасата на един ресторант. Цялата местност се простира под краката ми. Със съдържателя, когото познавам, обсъждаме събитията от последната ни среща насам, после безмълвно съзерцавам морето, средновековните градчета и бляскавата Етна. Междувременно жена на средна възраст ми носи бадемово вино, потупва ме приятелски по гърба и ме пита дали ми е харесал обядът.

 

Монджибело е десетият по големина вулкан в света. По-известен е под името Етна. Висок е 3300 м, широк е 40 км, обиколката му е 200 км. Гледката на лавата, която се стича по заснежения връх, е величествена. Местните наричат Етна Планината на огъня, снега, слънцето и морето. Ако се изкачите до върха, ще разберете защо. Аз самият съм се качвал сред димящите кратери 32 пъти и гледката никога не се повтаря. Веднъж вулканът бълва потоци лава, друг път изхвърля нажежени камъни,
а понякога само пуши. Веднъж дори пекохме филийки на периферията на реката от лава. Когато пък не иска да бъде посещавана, Етна се обвива в облаци. Истинска жена.

 

 

Сложната структура на този вулкан, възникнал преди 300 хил. години, е причина за различното естество на изригванията. През 1999 г. бях свидетел на внезапно изригване на Бока Нуова (най-западния кратер на Етна); облакът пепел за минути се издигна на няколко километра височина. Бягахме надолу, без да виждаме пътя. През лятото на 2001 г. изригва кратерът Лагето. Облакът пепел достига Африка и Испания, а лавата унищожава туристическия лифт и паркинга на хижа „Сапиенца”, намираща се на 1900 м надморска височина, и поврежда асфалтовия път. Нощем бликащата лава е страховита, но прекрасна гледка на фона на светлините на Катания. Изригванията през 2002-2003 г. довършват започнатото: отново помитат паркинга, пътя, а също няколко сгради и останките от лифта. През януари 2003 г., по време на снежна буря, по все още горещия и движещ се пласт лава, дебел 20-25 м, си проправихме път до тътнещите кратери. Някъде под краката ни, под лавата, бяха руините на лифта. През есента на 2004 г. последва ново изригване. Лавата течеше в няколко посоки, напредваше към долината Вале дел Бове, после изтече под земята. Опитах се да се приближа максимално до периферията на реката от лава с температура 1250°С. Беше толкова горещо, че стативът на фотоапарата ми започна да се топи. През 2008 г. паразитен кратер на югоизточния конус изхвърли отломки с големина на автомобил; тогава не посмяхме да се приближим на по-малко от 200 м. Като контрапункт на тези метаморфози градчето Чефалу в Северна Сицилия все още пази своята специфична средновековна атмосфера от времето на крал Руджеро (крал на Сицилия между 1130 и 1154 г., по негово време градът изживява своя разцвет). Ако се разходите вечер по тесните улички, можете да се насладите на залязващото слънце. Терасите на всички ресторанти гледат към залива. Тук винаги има места, независимо от броя на посетителите. Ако пък се изкачите на скалите над града, огромната катедрала в арабско-нормански стил ще ви се стори като кукленска къщичка в краката ви. И като фон на всичко това – яркосиньото море, пълно с корали.
В Милацо се качваме на ферибота. След половин час пристигаме на Еолските острови. И Сицилия е хубава, но тези острови са нещо несравнимо.
Човек просто трябва да дойде и да остане тук; мястото е чудесно дори ако не правиш нищо, а само му се любуваш. Особено приятно е да се плава с кораб между островите. Тъй като тук винаги има вятър, човек има чувството, че се докосва до самия Еол,  повелителя на ветровете (Еолските острови носят неговото име, тъй като се смятало, че тук е неговият дворец).

 

„Кръстникът” на всички вулкани – Вулкано, е утихнал от 120 години. Задължително трябва да се види по залез. Застанал на изпускащия пара връх, имаш чувството, че чуваш как залязващото слънце се скрива в морето. И този малък остров е истинска бомба със закъснител. Последното силно изригване беше неотдавна. Оттогава е имало няколко земни труса, а през последните месеци са се повишили както активността, така и температурата на фумаролите. Преди няколко години моят тогавашен спътник дълго прави снимки сред фумаролите. Когато слязохме от върха, панталонът му изглеждаше износен заради киселинните газове.

 

Салима е островът на спокойствието. Със своите върхове той се възвисява над останалите острови. Тук се намират най-хубавите, никому неизвестни плажове. С гъстите си гори този остров е и най-зеленият от цялата група. Накратко – Салима е мястото, където човек би искал да живее.
Липари е главният остров със столица Липари. Това красиво малко градче притежава чудесна атмосфера; на всеки ъгъл има ресторант, а ъглите са наистина много. В кафе „Суба” може да се опита най-хубавият сладолед. На улицата над яхтеното пристанище пък ще намерите закусвалня, където менюто на 27 езика ви предлага най-вкусните местни специалитети между две филии пресен хляб. Големите плажове никога не са претъпкани, но наистина хубавите места за къпане в малките самотни заливи могат да се достигнат само по море. Най-приятно е обаче да обиколите острова с автобус, като през това време дегустирате малвазия (сорт бяло грозде, традиционен за района на Средиземноморието; на Липарските о-ви се отглежда една от най-известните му разновидности).

 

Пристигаме на о-в Стромболи. Тук започва най-вълнуващата част от нашето пътуване. Тук се намира вулканът, който никога не утихва. Лавата блика от пет гърла през 5-10 мин. В паузите между изригванията може да надникнете през кратера Пицо в другите, по-ниско разположени канали, и да видите как ври магмата в тях. Подобно нещо не може да се види никъде другаде по света. Най-новият отвор се е образувал през 2009 г. Поради избухването на газове във вътрешността му той често изхвърля облаци пепел. Интересно е да се проследи как се променя пейзажът от година на година. Отварят се нови кратери, някои от старите угасват. След поредното изригване ви удря силната миризма на освободените газове и усещате топлата вълна по лицето си.

 

Усещане за вулкан… Ако се изкачите на вулкана по залез, ще станете свидетели на неописуема заря, а специфичният звук на изригванията няма да забравите никога. При едно такова посещение ударната вълна събори статива ми. Но така или иначе, от един момент нататък човек спира да снима и се опитва да попие възможно най-пълноценно преживяването. Изригванията са толкова силни, че миналия април ги чувахме на плажа, на 700 м от кратера. На този малък остров отмората и пълното отпускане са гарантирани. Според местната поговорка тук дори и котките си почиват. Този малък остров е истинска бомба със закъснител. Последното силно изригване беше неотдавна. Оттогава е имало няколко земни труса.

This entry was posted in Active Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply