15 страхотни снимки на един велик фотограф с приключенски дух

Препускащата из света Кристъл Райт – авантюрист и фотограф – разказва историята на едни от най-епичните си кадри

 


Един ден на борда на една гондола непознат заговарил Кристъл Райт. Той ѝ задал въпроса: „Знаеш ли онази игра „какъв мечтаеш да станеш, като пораснеш?” Кристъл, носител на множество награди и приключенски фотограф, отговорила, че не ѝ е известна. „Няма как да не я знаеш…”, троснал се човекът, преди да попита: „Чакай малко, а ти какво работиш?” Може да се каже, че отговорът на Кристъл доста бързо му затворил устата. Както ще видите и на следващите фотографии, Кристъл е посетила най-разнообразни места и е успяла да заснеме някои удивително впечатляващи кадри от всеки възможен екстремен спорт. Изкуството ѝ обаче често крие и рискове – през 2011 г. фотографката понася многобройни счупвания и охлузвания след лошо спускане с параглайдер при снимките на Том де Дорлодот, Хорацио Лоренс и Херман Питоко в опита им да поставят нов височинен рекорд.

 

„Изпитвам неутолима жажда да изследвам света през обектива си” – разказва Кристъл. – „Приключенската фотография е всичко, за което дишам и живея, моята страст и моето вдъхновение.”

 

Тя споделя историята зад едни от нейните най-запомнящи се кадри.

 

Шелдън Кер преминава със ски покрай огромен леден блок точно над ледника Барнард в планината Свети Илия-Врангел, Аляска.

 

„Целта ни за тази експедиция беше да заснемем първото спускане на жена от връх Юнивърсти, въпреки че заради най-тънката снежна покривка от 20 години насам, когато излетяхме, се виждаха само скали и лед”, обяснява Кристъл.

 

Шелдън Кер, Линдзи Ман и Ерин Смарт , отправили се към ледника Барнард в поход с цел изследване на нови територии в планината Свети Илия-Врангел, Аляска.


„План „Б” не винаги е лоша идея.”


Кристъл обяснява: „Казваха ни, че ако въобще някога хора са преминавали тази долина на ски, то броят им е изключително ограничен. Факторът „Аляска” също имаше голямо влияние върху нас: често това, което ни изглеждаше много близо до нас, всъщност се оказваше на двойно по-голямо разстояние, тъй като ледниците си правеха лоши шеги със зрението ни.”

 

Брет Райт изписва остър завой в морската повърхност с кайтсърф край бреговете на островите Ийгъл на Големия бариерен риф. „Месеците юли и август предлагат най-добри условия за кайтсърфинг покрай Големия бариерен риф с постоянно високи ветрове и сравнително спокойни води.”


„Учудващо, но Брет успя да удари катамарана[1]с кайтсърфа си само веднъж.”


„Поех на това пътуване, докато все още се възстановявах от инцидента, който претърпях в Пакистан. Мислех си, че съм добре и побързах да сваля медицинския си ботуш, но още на първия ден от прехода ни по мекия пясък кракът ми внезапно се поду. Успях да изкарам така една седмица, но веднага щом се върнах в центъра за физиотерапия, ми казаха, че трябва да нося подобния на шина ботуш още поне пет-шест седмици.”

 

Другари бейсджъмпъри наблюдават как Майкъл Томчек се хвърля в свободен полет от Касълтън Тауър в долината Касъл, щата Юта, САЩ. Снимката [финалист във фотографския конкурс „Ред Бул Илюм”] се ражда при чиста случайност.


„Очевидно е, че това навярно е най-добрият ъгъл за снимане, но в действителност аз имах съвсем различна идея. За жалост, нещата не се получаваха както си бях представяла – ъгълът и светлината не бяха правилни, а пилотът реши да поеме нещата в свои ръце и започна да снишава вертолета. Аз не спирах да снимам, тъй като винаги се ме учили да съм подготвена за неочакваното, и това беше крайният резултат.

 

Аржентинецът Херман Питоко се впуска в поредица от уингоувър[2] маневри високо над планинската верига на Каракорум в северен Пакистан.


„Това беше един от най-страхотните полети за цялото ни пътуване! Макар че при летенето на прекалено голяма височина настъпват и някои усложнения като хипоксия[3] и измръзване.”

 

„Отворих уста, за да изкрещя, но от гърлото ми не излезе никакъв звук. Беше адски мъчително!”

„Помня как на височина от 6000 метра без помощта на кислородна бутилка в продължение на 20 минути главата ми започна да клюма. Опитвахме се да пазим запасите си от кислород, защото едно евентуално презареждане щеше да отнеме цели два дни. Катерехме се и в стегната редица достигнахме 7000 метра, а ръцете ми замръзваха.

 

Първоначално бяха просто студени, но скоро спрях да ги усещам. Неохотно ги извадих от ръкавиците, пъхнах ги под долния си кат дрехи и започнах да ги разтривам. Изведнъж кръвта нахлу отново в тях и ясно усетих парещата болка.” .

 

В покрайнините на Катманду, местните байкъри карат през „Хелипад” – любима велосипедна пътека, виеща се в планините.


„Това бяха най-ентусиазираните атлети, с които някога съм работила. Свързаха ме с група планински байкъри от Непал и те ме разведоха из любимите им маршрути извън пределите на Катманду. Мъглата за щастие допринася допълнително към уникалната атмосфера. Обикновено атлетите никога не ме бият по ентусиазъм и въодушевление, но тези момчета не спираха да правят кръгчета наоколо в желанието си да позират за възможно най-много снимки.”

 

Единствено с предпазен колан през кръста Емили Сукиеник преминава по въже, опънато през естествена арка в Моуаб, щата Юта.

 

Кристъл заснема подобни акробати на въже във височините по цял свят. Можете да разгледате още такива снимки тук.

 

Докато лагеруват край едни юрти в монголската степ, стадо от козлета и агнета решава да тества палатката по нестандартен начин.


„Шофьорът ни ни насърчаваше да пием домашно направена водка от ферментирало мляко.”


„По време на двумесечната ни експедиция с каяк в опит да прекосим руската граница ни се наложи да се върнем към Улан Батор, за да се качим на влак по сибирската железопътна линия. По пътя местно семейство ни покани дружелюбно в юртата си и съвсем скоро шофьорът ни караше да опитаме от домашно приготвената водка от ферментирало мляко. Усетих, че трябва да спра след четвъртата чаена чаша, което значеше, че съм приключила преди другите…”

 

Бен Коси преодолява една от труднопроходимите части на „Груув трейн” на стената Тайпан в Грампианс, Австралия.


„Това време на годината е прекалено горещо и не е точно идеално за Грампианс, но мой приятел, който снимаше филм в района ме помоли да се присъединя към екипа им, за да направя няколко снимки.

 

За успеха на филма беше важно Бен да завърши изкачването си. Жегата обаче го събаряше на няколко пъти преди да заснема този кадър, и тук ясно се вижда как вените на ръцете му са изпъкнали и колко усилия полага всъщност, за да се справи с тази почти непосилна задача.”

 

Джим Мичъл скача от връх Отава с приблизителна височина от 1500 метра и изглед към фиорда Сам Форд на остров Бафин.


„Направих тази снимка по време на едномесечна експедиция на остров Бафин, когато лагерувахме върху заледения фиорд. Щом погледна назад към онези дни, си спомням, че първите две седмици времето беше невероятно и дори през дните с идеални условия за снимане мнозина от нас предпочитаха да си почиват. Само ако знаехме какви виелици ни очакваха през последните две седмици, най-вероятно щях да се потрудя доста по-здраво в началото.”

По трагични стечения на обстоятелствата Джим загива шест дни преди края на експедицията.

 

Ема Старит спира да си почине, преди да завърши състезанието по плуване в океана край бреговете на остров Мана, Фиджи.


„Нямам идея как снимката се е получила по този начин, но красотата в снимането под вода се крие в това, че всеки път резултатът е различен”, обяснява Кристъл.

 

Фотографката добавя, че сред настоящите ѝ проекти е и да заснеме кадър от фрийдайвинг, но предпочита за сега да го запази в тайна.

 

Джим Мичъл се подготвя за свободно падане сред австралийските Сини планини.


След пътуването, станало причина за тази снимка, Кристъл се захваща сериозно с експедициите. „Вече бях заснела толкова много бейсджъмпъри в Сините планини, че копнеех за нещо по-различно”, обяснява Кристъл. „След този ден Джим ми предложи да го придружа в бейсджъмпинг експедиция на остров Бафин в северните полярни части на Канада. Така имах възможността да участвам в първата си голяма експедиция.”

 

Кайтсърфът на Брет Райт се носи край бреговете на острова Ийгъл при Големия бариерен риф.


„Гледката от върха на мачтата е уникална, но при кайтсърфинга тя почти винаги върви в комплект с високи ветрове, които ме размятат насам-натам, и с чести охлузвания.”

 

Хорацио Лоренс се носи високо над в. Ракапоши (7788 м.) в долината Хунза, северен Пакистан.


„Екипът ни реши да се насочи към Пакистан, докато времето все още не се беше стабилизирало, тъй като онези дни обещаваха голяма възможност да полетим нависоко и да поставим нов световен рекорди за височина.

Някои перфектни за снимки дни посрещнахме с провал и беше въпрос на случайност кога ще можем да се насладим на хубав полет. На този ден успяхме неочаквано да се задържим във въздуха в продължение на шест-седем часа и планините, чиито покрити със сняг била се простираха докъдето стигне окото, ще останат завинаги една от най-впечатляващите гледки в живота ми.”

 


[1] Двукорпусен плавателен съд – бел. прев.

[2] Летателна маневра, при която самолетът се издига рязко нагоре, след което завива на една страна, без да се обръща подобно на кола – бел. ред.

[3] Медицински термин, който обозначава липсата на достатъчно кислород в организма – бел. ред.

 

 

Източник: http://www.redbull.com/en/adventure/stories/1331678894684/how-d-she-shot-that-krystle-wright

 

Текст: Ивелина Минчева

This entry was posted in Active Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply