5 трика на мозъка за по-добро тичане

Понякога трябва да излезеш извън границите на мозъка си, за да се впуснеш по-качествено в бягането

 

 

Ако си мислите, че можете да станете достатъчно бързи единствено като тренирате тялото си пропускате, половината от същността на целия процес. Пийт Мъгил държи рекордите за най-бързо бягане на разстояния от 5 и 10 километра и е съавтор на книгата „Build Your Running Body” („Изгради своето тичащо тяло”). Мъгил споделя, че съществено за тренировката е и каляването на съзнанието, което да позволи на тялото да бяга по-бързо.

В книгата си Мъгил хвърля светлина върху това как всеки може да „изгради своя тичащ ум”, а тук ще представим любимите ни пет от общо десетте трика, с които можем да „накараме мозъка си да работи за, а не против нас, когато бягаме”.

 

 

 

Свалете часовника си

 

Както Мъгил пише, някои бегачи не допускат да избягат и метър без да засекат времето си, в действителност обаче не е необходимо да използваме часовник при всеки път.  „Дори и да бягате по един и същ маршрут всеки ден, резултатите ви вероятно ще са различни, защото се влияете от фактори като температура, умора и това колко часа сте спали предната вечер. Часовникът ви не може да ви даде никаква ценна информация, затова ви съветвам да се отървете от влиянието му.”

Мъгил споделя и че ако поне веднъж седмично се впуснете в бяг без часовник (за предпочитане по по-лесни маршрути), може значително по-лесно сигналите да разпознавате сигналите, които собственото ви тяло изпраща относно напрежението и умората, на които е изложено, честотата на дишането и физическата форма. В интерес на истината, дори самият той не носи вече часовник, когато тича, но препоръчва да не захвърляте изобретението, преди да сте придобили опита да се синхронизирате с усилията си, а не със стрелките.

 

 

 

Оставете дисагите с боеприпаси

 

„Винаги се изумявам от гледката на някой, който тича 8-10 километра, натоварен солидно с вода,” споделя Мъгил. Това, което повечето бегачи не осъзнават, е че тялото ни всъщност функционира по-добре в състояние на слаба дехидратация – не повече от 2 % или не повече от литър и триста милилитра загуба на течности за човек с тегло 67,5 килограма (премине ли се тази граница, Мъгил предупреждава, че загубата се ускорява значително).

„Мозъкът ни реагира на смущението като увеличава количеството изпомпвана кръв, което от своя страна подпомага по-доброто захранване на мускулите,” обяснява Мъгил. Експертът съветва жаждата да се утолява, но в никакъв случай да не се прекалява: „Полезно е да си давате сметка, че можете да оцелеете и без да пиете през десет минути, което пък е доста полезно при състезания.”

 

 

 

Продължавайте напред без определена цел

 

Не трябва да се прекалява с това предписание, особено когато тренирате за някое състезание, но често, когато се прилага на всеки една-две седмици, може да се превърне в незаменим начин, по който да поддържате както физическата си, така и душевната форма. „Мозъците ни са страхотни регулатори: ако сме решили да избягаме 12 километра, със сигурност ще започнем да усещаме умората около десетия. Понякога е полезно да не знаеш предварително какво те очаква.”

Открийте нови  маршрути с приятели, поемете по криволичещи пътища из горите или захванете импулсивно дадени отсечки от местности, като поспирате, когато усетите умора. „По този начин научавате мозъка си да се справя във всякакви ситуации, защото никога не се знае какво ви очаква в деня на състезанието.”

 

 

 

Тичайте за време

 

„Склонни сме да измерваме бягането в километри, но в действителност тялото ви не може да направи разликата между километър и миля или пък между километър и разстоянието до парка.” Без значение дали тренирате за състезание от 10 километра, за маратон или за полумаратон, във всеки един случай е еднакво важно да направите поне едно пробно бягане за времето, което ще ви отнеме състезанието.

Забавете темпото и не се притеснявайте за изминатото разстояние, защото важното в случая е „тялото ви да осъзнае, че е способно да издържи на натоварването докрай.” ( С една уговорка за непрофесионалните бегачи в маратони: Не надвишавайте 3 часа и половина, защото повече от това време би било опасно за вас.)

 

 

 

Направете генерална репетиция

 

Нашият мозък ни защитава, когато бягаме. Състезанието е едното място, където да дадем 100% от себе си, но е много вероятно мозъкът ни да ни попречо особено когато не е свикнал на подобни екстремни натоварвания.

Затова и едно състезание за загрявка може да е от голяма помощ. „Ако покажете на мозъка си, че малко повече усилия не биха му навредили, следващия път е много по-вероятно да ви позволи повече.” (Например отново според Мъгил ако започнете да тичате по 10 километра през седмица, втория път има немалка възможност резултатът ви да се подобри с до 5%).

Затова когато се впуснете в тренировки за маратон, си изгответе собствен полумаратон пет-шест седмици по-рано, или птк една-две седмици предварително пробягвайте по 5-10 км. „Не е необходимо при подготовката да обхванете цялото разстояние; тя ви е необходима просто за да събуди възможностите ви и да ви настрои за предстоящото състезание.”

 

 

 

Текст: Ивелина Минчева

 

Източник: http://www.outsideonline.com/fitness/bodywork/in-stride/5-Brain-Tricks-For-a-Better-Race.html

 

Снимка: http://cdn.womensrunning.competitor.com/wp-content/uploads/2013/02/Sunrise-Runner.jpg

This entry was posted in News Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply