Забравените пътища. Филип Лхамсурен

ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА Е ДРЕВЕН ТЪРГОВСКИ МАРШРУТ, СВЪРЗВАЩ КИТАЙ, ИНДИЯ И ПЕРСИЯ СЪС СРЕДИЗЕМНОМОРСКИЯ СВЯТ. ПРЕЗ ГОДИНИТЕ НЕГОВИТЕ РАЗКЛОНЕНИЯ ДОСТИГАТ ДО ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ НА СЕВЕР И ЧЕРВЕНО МОРЕ НА ЮГ И СА ЖИЗНЕНОВАЖНИ АРТЕРИИ, ПО КОИТО ВЕКОВЕ НАРЕД ЦИРКУЛИРАТ ХОРА, СТОКИ, РЕЛИГИИ И ИДЕИ… ДНЕС ОБАЧЕ В ЕПОХАТА НА МОБИЛНИ ТЕЛЕФОНИ, GPS САТЕЛИТИ И ПЪТУВАНИЯ ПО ВЪЗДУХ ТЕЗИ ПЪТИЩА КАТО ЧЕ ЛИ ОСТАВАТ ЛЕКО ЗАБРАВЕНИ И ВСТРАНИ ОТ ЗАБЪРЗАНИЯ СВЯТ.

 

Текст: Тодор Станчев

Снимки: Филип Лхамсурен

 

 

Точно обратното е, казва при срещата ни пътешественикът Филип Лхамсурен. На места може да са изоставени, но има и пътища, които се използват и до днес,просто са сменили предназначението си. Ако в миналото през Памир са прекарвали коприна, то днес основната суровина на натоварените автокервани е дрогата, добавя той.

 

Именно по тези прашни, черни, стръмни, осеяни с огромни дупки или покрити с гладък асфалт пътища пътува и живее Филип. В продължение на четири месеца и половина, при изминати над 10 000 километра и температури до +70 градуса по Целзий, екипиран само с дрехите на гърба си, той успява да стигне с велосипед от Родопите до Памир. Малко след приключване на това пътешествие той все още не може да се аклиматизира към удобствата на ежедневието и предпочита да спи на земята. Уговаряме се да се срещнем, за да разберем как всъщност е минало пътуването по маршрута „По забравените пътища”.

 

Повратна точка през тези месеци се оказва обаче времето, прекарано в мечтания Памир. „Общо взето, там ми се случи всичко, което не бе успяло да се случи преди това” – започва своя разказ Филип. Колелото се чупи няколко пъти. В комбинация със снеговалежи, температури под нулата и силен афгански вятър, условията са просто кошмарни. Но това не е всичко. Пътуването на този етап е съпътствано и от тежка стомашно-чревна инфекция, с която Филип се бори три седмици. Височината е около 5000 метра, степента на трудност на трасето е около 5, а пътешественикът е загубил 16 килограма мускулна маса само тук в планината! „Бях ходещ призрак – продължава Филип – но волята си е воля, наумяваш си нещо и продължаваш… Въпреки всичко достигнах това красиво място, тази голяма планина, сбъдвайки още една мечта, след което се отдадох на десетина дни почивка в Бишкек, разбирай мързел”, добавя той с усмивка.

 

На въпроса защо пътува сам, ане в група, той отговаря: „Дългият път открива нрави, народи, мисли, планини, но ако вървиш в компания, трудно би открил нещо повече за света. И макар в края на пътя да…

 

… ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕ THE EXPLORER.

 

 

This entry was posted in Active Explorer, News Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply