Вдъхновени от миналото

ИМА ХОРА, ЗА КОИТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ И ПЪТ СА ДУМИ, РАВНОЗНАЧНИ НА ЖИВОТ. ДАЛИНА ПЪТ ЗА СЕВЕРНИЯ ИЛИ ЗА ЮЖНИЯ ПОЛЮС, СТЪПИЛИ НА АФРИКАНСКА ИЛИ ДРУГАЗЕМЯ, ТЕ ЖИВЕЯТ ЗА НЕПОЗНАТОТО И НОВОТО. ТАКИВА СА БИЛИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИТЕНА XIX И XX ВЕК, ТАКИВА СА И ТЕЗИ НА XXI ВЕК. ТОВА Е РАЗКАЗ ЗА ТРИ СЪВРЕМЕННИЕКСПЕДИЦИИ, ВДЪХНОВЕНИ ОТ ПИОНЕРИТЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ СВЯТ.

 

Текст: Цветелина Коилова

Снимки: Shacleton Epic, Expedition Scott, Julian Monroe Fisher/Great African Expedition

 

 

Историята ни започва в едно студено декемврийско утро през1914 г. Имперската трансарктическа експедиция отплава от о. Южна Джорджия с надеждата да осъществи първото прекосяване на Антарктическия континент.

 

Това е уникално за онези времена начинание, което по законите на природата и на човешката издръжливост е обречено на неуспех и следователно не би трябвало въобще да се провежда. Като се вземат предвид обстоятелствата, се очаква поне част от участниците в експедицията да загинат по време на плаването.

 

Кой би се отправил на експедиция с подобни прогнози? За да успее амбициозното начинание, е нужен добър водач. Някой силен мъж, на когото останалите да вярват и когото да следват без значение от обстоятелствата. Някой, който свободно общува с екипажа си и не изисква специално отношение към себе си, но същевременно умее да поддържа духа наборда. Името на този мъж било сър Ърнест Шакълтън, вече прочул се по онова време полярен изследовател.

 

Това, което никой не е знаел при отплаването на кораба „Ендюранс” през онази декемврийска сутрин, е, че година по-късно екипажът на Шакълтън ще стане част от най-забележителната спасителна мисия, осъществявана някога.

 

Блокиран от паков лед само месец след отплаването, „Ендюранс”дрейфува в морето Уедъл в Антарктика в продължение на 10 месеца. Постепенно бива смазан от ледените блокове, докато на 21 ноември 1915 г. не потъва окончателно. Екипажът е приклещен на място, където никоя спасителна мисия не би ги търсила, а помощ могат да намерят само в една норвежка китоловна станция на о.Южна Джорджия, на 1400 км североизточно. Корабокруширалите моряци могат да стигнат дотам единствено на борда на малка, седемметрова дървена лодка, която са спасили преди потъването на „Ендюранс”. Тя обаче не би предпазила хората на борда й от бурните ветрове и не е достатъчно стабилна, за да издържи толкова дълго плаване в най-студения световен океан.

 

Но Шакалтън няма друг избор. Кръщава тази лодка „Джеймс Кеърд”, взима петима спътници със себе си и се отправя в търсене на помощ за останалите 22 души от екипажа му, които ще чакат спасение на о. Елефант…

 

 

… Почти век по-късно, екипиран със същите принадлежности и вдъхновен от постижението на Шакълтън, един съвременен изследовател решава да повтори събитията от 1915 г. Името му е Тим Джарвис, а експедицията, която осъществява, носи името на човека, в чиято памет е осъществена. Представяме ви „Шакълтън епик”.

 

„Да мислиш е добре, но да действаше по-добре“ е мотото на Тим Джарвис. На 23 януари 2013 г. той се отправя на екстремно пътуване със своя петчленен екип отново от о.Елефант към о.Южна Джорджия. На борда на „Александра Шакълтън“.

Кое е общото между двете експедиции?

 

… ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕ THE EXPLORER.

 

This entry was posted in Navigator, Най - новия брой. Bookmark the permalink.

Leave a Reply