Да обикaляш света с яхта – историята на един български пътешественик

Пътешествениците са странна порода. Тези хора са пълни с изненади и интересни истории, които са готови да споделят. Когато срещнем истински пътешественик, неминуемо се питаме: Каква е тайната му? Как реагира, когато пред него се разкриват нови хоризонти?

 

Отговорът е прост и се състои в две думи – първата крачка. Началото винаги е най-трудно и най-непознато. Осмелиш ли се да направиш първата крачка, всяка следваща е по-лесна. Дори да нямаш ясно дефиниран и обмислен план, в хода на пътуването нещата имат свойството да се нареждат някак от само себе си.

 

Такова обяснение за природата на пътешественика ни дава Христо Велков, когато го питаме за неговото най-голямо приключение – плаване с ветроходната му яхта Serenite (от фр. ез. вътрешнa хармония, душевен мир, спокойствие) през Средиземно море, Атлантическия и Тихия океан, което осъществил в рамките на три години от есента на 2008 г. до декември 2010 г.

 

Пътуването на борда на Serenite го отвежда до множество и различни кътчета на нашата планета. Приключението му привлича вниманието и на широката публика, като самият той през 2011 г. е награден със Златен глобус “Кор Кароли” за най-добро българско ветроходно постижение. Призът се връчва от 1980 г. насам в чест на кап. Георги Георгиев – първия български самотен мореплавател.

 

„Когато алпинист се отправя към вр. Еверест, той тръгва, защото върхът е там и го очаква. Мен ме очакваше Тихият океан, защото, когато солената вода ти влезе в кръвта, няма връщане назад” – ни споделя българският мореплавател.

 

Когато през октомври 2008 г. Христо тръгва от Мармарис, Турция, до края на годината успява да прекоси цялото Средиземно море и да стигне до Гибралтар. През 2009 г. прекосява Атлантическия и част от Тихия океан. Именно през този период акостира и на Вануату – държава в югоизточната част на Тихия океан, в чиито граници попадат 83 острова и където живеят „най-щастливите хора на планетата”. Христо остава близо половин година в Порт Вила, столицата на Вануату, и все още разказва за това място с широка усмивка, сякаш е готов веднага да се върне там.

 

Хората там са усмихнати, непринудени и честни, а някои от обичаите им са значително по-различни от нашите. Когато отбелязват дадено събитие, местните не празнуват в смисъла, който ние влагаме по време на  Коледа или Великден, защото при тях има единствено фестивали, но не и празници. А фестивалите им са най-разнообразни, изпълнени с песни и танци по цяла нощ – например този, посветен на Двете луни, чието възникване е същевременно странно и забавно.

 

Преди няколко години от предаването Survivor пристигат на острова, за да снимат своето шоу. По време на една от нощните сцени обаче се оказва, че луната не е на подходящо място съобразно нуждите на предаването. Операторите поставят изкуствена втора луна и продължават със снимките. Само че местните хора до този момент не са виждали две луни в небето. Тогава идва шаманът и започват песни и танци до сутринта. Така се родил един напълно нов фестивал, този на Двете луни, който се отбелязва и днес.

 

 

Този пример обаче е само един от многото. Знаете ли, че бънджи скокът също произлиза от  Вануату На о. Пентекост местните съхраняват традицията за ритуала нгор. По време на ритуала се отстраняват клоните на дърво и колкото е по-високо то, толкова по-добре. Изграждат се платформи от бамбукови стъбла и се скача от тях с главата надолу. Ритуалът е посветен на плодородието и съзряването и се изпълнява само от мъже. Идеята обаче е да се изправиш пред страховете си и да ги преодолееш.

 

А страхове винаги съществуват. За Христо въпреки разстоянието от дома, самотата по време на пътуванията и бурите, срещу които се е изправил по време на плаването (включително 10-метрови вълни), най-големият страх настъпва с края на неговото пътешествие. През декември 2010 г. яхтата му завършва пресичането на Тихия океан и пристига в Yorkeys Knob, Австралия. Преплавал е повече от 17 000 морски мили, от които 5147 сам. Но след многото месеци на път и многобройните срещи с интересни хора най-трудно се оказва да се завърне към предишния си живот и да се адаптира. Защото когато тръгваш на път, пред теб има цел. Когато си на финалната линия, целта вече е постигната. Въпросът, който неминуемо си задаваш, е какво следва?

 

 

Допълнителна информация за плаването на Христо Велков, книгата му Sinners and Serenity: the Southern Seas, както и възможност да плавате с него, можете да намерите на sailingserenity.org

 

 

 

Текст: Цветелина Коилова
Снимки: Христо Велков
This entry was posted in Active Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply