Един българин из първенците на света – Ухуру, Елбрус, Аконкагуа

Ухуру е най-високият връх в Африка, Елбрус се извисява най-високо из европейските земи, а вр. Аконкагуа е първенецът на Южна Америка, приютил се в аржентинската част на Андите.

 

Общото между тези върхове, освен че и трите са първенци на континента, на който се намират, е, че са изкачени от един и същи човек през 2013 г. Името му е Атанас Скатов.  Роденият и живеещ в Сливен определя себе си не като алпинист, а по-скоро като планинар или планински човек.

 

Изкачването на тези върхове е само част от мащабното изпитание, което той е поставил пред себе и с което малцина са се осмелявали да се захванат някога. Подобно на осемхиляден връх, чийто край не се вижда, обгърнат в облаци, пред Атанас стои следната идея– да изкачи седемте континентални първенци на нашата планета без консумация на животинска храна и използване на изкуствен кислород. Що се отнася до веганството, Атанас ни напомня за известния ултрамаратонец и спортист Скот Юрек, който постига невероятни физически резултати, като се храни изцяло с растителни продукти. Атанас, от своя страна, е веган вече девет години. Отправяйки се към първенците на седемте континента, негова основна цел е да покаже, че подобни начинания са във възможностите на човек, който не приема животинска продукция, никога не е бил спортист и не е тренирал спортове.


Осъществяването на този проект започва в началото на 2013 г., когато през месец януари Атанас стъпва на връх Ухуру (5895м) в Килиманджаро, Африка. Причината за експедициите му обаче не е само физическото изпитание на височинния алпинизъм.

 

„До Ухуру се намират най-големите резервати за животни – Серенгети, Нгоро-нгоро и парк Маняра. Посещението на тези резервати беше почти толкова важно за мен, колкото изкачването. Обичам да се запознавам не само с върха, но и с природата около него и забележителностите в дадената страна“ – споделя ни Атанас.

 

Елбрус е следващият връх в списъка му, който нашият алпинист изкачва през юли като част от организирана група. Елбрус (5642 м) е най-високият планински масив и връх в планинската система Голям Кавказ. Съществува неофициален спор дали върхът е най-високият в Европа в зависимост от дефинирането на границата между Европа и Азия, но през последните години по-популярната теория е, че Елбрус попада в територията на нашия континент.

 

Интересното в случая е, че веднага след като Атанас изкачва успешно Елбрус, се отправя на соло експедиция към вр. Ленин (7134 м) в Памир, но достига до 6900-ия метър и се връща  обратно поради здравословни причини. Като всеки разумен планинар и той знае кога е по-мъдро да отстъпиш пред силата на природата.

 

„На Лагер 2 изкарах две безсънни нощи в палатката си при невероятна буря. Първата нощ в лагера бях само аз и един местен киргизстанец, който работи за компания. През тази нощ изхвърчаха три палатки, които повече никой не видя. Не можех да отварям проветрителите на палатката, понеже се пълнеше със сняг, а когато бяха затворени, не ми стигаше кислород и на няколко пъти се задъхвах. През първата нощ от бурята мислех, че ще излетя заедно с палатката в пропастта, само на около 300 м от лагера” – ни разказва Атанас.

 

Уроци като този са важни за опита на един амбициозен алпинист като него. Преживяванията на вр. Ленин се оказват жизненоважни при последното му начинание – изкачването на вр. Аконкагуа (6962 м), най-високия връх в Андите. Към него сливенският авантюрист се отправя през месец декември, за да го изкачи успешно на 4 януари тази година. След това начинание Атанас може да се похвали, че вече е изкачил три от световните първенци, тези на Африка, Европа и Южна Америка. Където и да пътува обаче, красотата на природата не убягва от погледа му:

 

„В Аржентина се намира и най-красивият водопад на света, Игуасу – споделя ни той. – Да видя това чудо на природата също представляваше интерес за мен и след Аконкагуа го посетих от двете му страни. Аржентина е красива и интересна страна, която фигурира в плана на всеки пътешественик, и ако имам възможност, бих се върнал, за да прекарам поне месец, обикаляйки Патагония. Това е моя мечта, която не успях да осъществя този път.“


Макар че се сблъсква с ураганен вятър по време на експедицията си, Атанас определя вр. Аконкагуа като дружелюбен за някои, агресивен за други и по-скоро симпатичен в неговите очи. Самият връх представлява голяма площадка, на която могат да се съберат поне 300 души, а в момента, в който той стъпва на върха, там има само още един самотник, швед по народност.

 

Изкачването на Аконкагуа е последната осъществена мечта и мисия на родния ни алпинист. С още пресни спомени и емоции от завръщането у него се заражда и идеята за разказ за това преживяване. Какъв по-точно? Никой не знае какво означава името на връх Аконкагуа. Има различни легенди, част от които са свързани с агуа, което означава вода на испански, но интересни сънища за това кой живее на върха и какво означава неговото име връхлетели българина, докато спял в подножието му. Когато разказът му по тази тема е готов, вероятно ще можем да го прочетем на atanasskatov.com.

 

 

 

 

 

 

Текст: Цветелина Коилова
Снимки: Личен архив/Атанас Скатов
This entry was posted in Active Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply