Еко война

ВСЕ ПО-ТЕЖКАТА БИТКА, КОЯТО ГОТОВИТЕ НА ВСИЧКО ВОИНИ НА НЕПТУН И „ПРИРОДОИЗСЛЕДОВАТЕЛИТЕ” КИТОУБИЙЦИ ВОДЯТ В ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ НА АНТАРКТИЧЕСКИЯ ОКЕАН, ВЪРВИ КЪМ ОБРАТ. THE EXPLORER ВИ ПРЕДЛАГА ДА НАДНИКНЕТЕ ЗАД ЛЕДЕНИТЕ КУЛИСИ НА АНТРАКТИЧЕСКАТА ВОЙНА СЪС СТАТИЯТА НА Д-Р ТОМАШ ЕЛТЕР, НАПИСАНА ВЪЗ ОСНОВА НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПЪРВА РЪКА.

Пол Франклин Уотсън е роден на 2.12.1950 г. в Торонто. Морската си кариера започва през 1967 г. като огняр на канадския параход „Принцеса Маргьорит”. През следващите две години работи към Канадската брегова охрана, като част от екипажа на метеорологичния кораб „Ванкувър”. От 1969 г. пътува основно между Африка и Азия с норвежкия търговски кораб „Барнис”. Обиколил е Световния океан и познава всички капризи на морето. Преживял е опустошителните тайфуни на Южнокитайско море, ледените бури на Атлантическия океан и войната в Персийския залив. Пол Уотсън е един от осемте основатели на природозащитната организация Грийнпийс. През октомври 1969 г. участва в организацията на протестна кампания срещу планираните ядрени опити на о. Амчитка, близо до американско-канадската граница. През 1971 г. е на борда на „Грийнпийс І”, който под командването на кап. Джон Кормак навлиза в затворената заради ядрени опити акватория около о. Амчитка. Акцията е спонсорирана от противоядрената организация Don’t Make a Wave. Като член на екипажа на  „Грийнпийс ІІ” (бивш противоминен кораб на канадската военна флота) Уотсън системно патрулира около острова. Оказаният натиск принуждава Американската агенция по атомна енергия окончателно да прекрати експерименталните взривове.

През 1972 г. Уотсън поема командването на друг кораб на Грийнпийс – „Астрал”. С кораба си той възпрепятства отплуването на френския самолетоносач „Жана д’Арк” от пристанището на Ванкувър, като по този начин протестира срещу ядрените опити, които Франция извършва на атола Муроа. През 1974 г. Пол Уотсън, Робърт Хънтър и д-р Пол Спонг заедно с други природозащитници организират първата международна протестна акция срещу лова на китове. По-нататъшната кариера на Уотсън е силно повлияна от едно драматично събитие през юни 1975 г. Уотсън и Хънтър се опитват да предотвратят убиването на кашалот, излагайки собствения си живот на опасност. Със своята лека и нестабилна моторница те застават на пътя на кораб на съветската китоловна флотилия. Съветският кораб обаче не спира. Лодката на Уотсън и Хънтър насмалко да потъне. Ловците изстрелват харпун с разривен връх. Огромното, тежкоранено животно се доближава до моторницата, сякаш разбира, че хората в лодката се борят за спасението му. По-късно Пол Уотсън споделя, че до смъртта си няма да забрави отчаянието в очите на смъртноранения кашалот. От този миг той става най-самоотверженият защитник на китовете и заклет враг на китоловците. Уотсън осъзнава, че безсмисленото избиване на китове и други животни за търговски цели може да бъде спряно само с най-радикални мерки. Наред с кампанията в защита на китовете Пол Уотсън и Дейвид Гарик организират първата акция на Грийнпийс в защита на тюлените. Рискувайки собствения си живот, те успяват да спрат канадския кораб за лов на тюлени Arctic Endeavor, като по този начин спасяват живота на стотици малки тюленчета.

През 1977 г. в Лабрадор Уотсън ръководи втората кампания на Грийнпийс в защита на тюлените. В акцията взема участие и френската кинозвезда Бриджит Бардо, която насочва вниманието на световната общественост към кървавия и безпощаден лов на кожи в Канада.

През същата година обаче възниква конфликт между Уотсън и ръководството на Грийнпийс. Уотсън не е съгласен с „все по-умерените действия и бюрократизацията” на Грийнпийс. Той напуска организацията и основава свое, радикално общество за защита на морските животни – Sea Shepherd Conservation Society.  „Сий Шепърд” е най-радикалната природозащитна организация, чиито провокативни акции бързо привличат общественото внимание. Един от похватите на „Сий Шепърд” е замерянето на китоловните кораби със зловонни бомби, осуетявайки работата на палубата, а оттам – и самия лов. През 2007 г. флотата на „Сий Шепърд” се разраства. Оттогава групата редовно провежда координирани маневри с няколко кораба, за да противостои на японските китоловци.Заради акциите, напомнящи малки морски битки, Пол Уотсън нарича „Сий Шепърд” „първата в света природозащитна военна флотилия”. През 1982 г. Международната комисия по лов на китове (International Whaling Commission) налага пълен и безсрочен мораториум върху лова с търговски цели на всички видове китоподобни поради застрашителното намаляване на популацията им. Мораториумът влиза в сила през 1986 г. В него Япония вижда заплаха за своята китоловна индустрия. Така през 1987 г. е основан Японският китоловен изследователски институт. Тъй като мораториумът не важи за лова на китоподобни за научни цели, ловът на китове в Япония продължава – вече като „научна” дейност.

След 1986 г. японците стават враг №1 за Пол Уотсън и „Сий Шепърд”. Наред с тях и исландските, и норвежките китоловци, нарушаващи забраната, не могат да са спокойни – Морските пастири първо нанасят щети на два исландски китоловни кораба, а след това, на 26.12.1996 г., потапят норвежкия кораб „Нибрена”, на който се обработват уловените китове. Заради тази акция срещу кап. Уотсън е заведено следствие. Норвежките власти изискват предаването му от страна на Холандия. Уотсън е задържан за 80 дни, но под натиска на световната общественост не е екстрадиран. През 1993 г. в Ню Фаундленд идва ред на кубински и испански риболовни кораби да се срещнат отблизо с „военния кораб” на самоотвержения природозащитник. Япония, която продължава незаконния лов на китове за „научни” цели, обявява Уотсън и хората му за пирати. Уотсън гордо приема титлата „пиратски капитан” на китовете и всички застрашени морски обитатели. Дори знамето на „Сий Шепърд” напомня „Веселия Роджър”. Ухиленият череп на черен фон и кръстосаните под него пастирска гега и тризъбец изпълват с ужас всеки ловец на китове и акули. Защото безстрашният капитан взема под крилото си не само китовете, но и застрашените от изчезване акули. Рибарите отрязват перките на уловените акули с тесли и ножове и после изхвърлят в морето все още живите риби, които падат на дъното и умират по много мъчителен начин. При една от първите си акции за защита на акулите активистите на   „Сий Шепърд” залавят в гватемалски води костарикански кораб, занимаващ се с незаконен риболов. Корабите на гватемалската брегова охрана обаче тръгват не след нелегалните рибари, а след кораба на „Сий Шепърд”. Природозащитниците се спасяват, като излизат в международни води. В Коста Рика „морските пастири” тайно заснемат нелегалните центрове за разпределяне на перките от акула. Кадрите са включени във филма на Роб Стюарт „Sharkwater”, разказващ за безмилостното избиване на акулите. Този драматичен документален филм повдига вълна от възмущение по цял свят. Костариканската мафия, която има интереси в търговията с перки от акула, планира убийството на капитан Уотсън. Но Пол Уотсън не е от хората, които биха се стреснали от действията на търговските кръгове, които имат пръст в избиването на застрашени морски животни.

Под натиска на китоловното лоби през 1993 г. Норвегия едностранно отхвърля мораториума на IWC. Норвегия и Исландия официално упражняват лов на китове с търговски цели. Неотдавна Исландия драстично повиши квотата си за улов на силно застрашените ивичести китове. От влизането в сила на мораториума през 1986 г. в Япония са избити 8201 малки ивичести кита – с „научни” цели. През 1994 г. по инициатива на WWF е създадена Южноокеанската защитена зона. Тя включва онези части на Антарктическия океан, през които минава миграцията на китовете. В този пояс е забранен всякакъв лов на китове. Въпреки растящия международен натиск и възмущение обаче Япония и до ден-днешен продължава лова на китове в забранена акватория – с „научни” цели. Ето защо „Сий Шепърд” премества основното си поле на дейност в защитения антарктически пояс, където от години се сблъсква с японските китоловци. Все по-изострящият се конфликт между Япония и „Сий Шепърд” води до тежки сблъсъци. През декември 2007 г. по време на природозащитната операция „Мигалу” капитанът на японския кораб „Юшин Мару” губи самоконтрол.
Двамата активисти, дошли на борда на японския кораб с писмо от кап. Уотсън, са задържани и бити; освобождават ги едва след решителната намеса на австралийската брегова охрана. Преди началото на всяка акция Уотсън изпраща на японските кораби писмо, с което ги призовава да напуснат защитената зона и предупреждава, че ако не го сторят, „Сий Шепърд” ще осуети незаконния лов на китове със сила. След предаване на посланието започва обстрелването на китоловните кораби със зловонни бомби, а корабите на „Сий Шепърд” им пречат да маневрират.

През март 2008 г. японските войници, намиращи се на един от китоловните кораби, отговарят на димките с ръчни гранати. Започват да стрелят с пистолет по Уотсън и само бронираната жилетка спасява живота му. На 6.01.2010, по време на антарктическата операция „Waltzing Matilda”, японският кораб „Шонан Мару 2” умишлено минава през несигурния и бавен „Ейди Джил” – кораба на „Сий Шепърд”. Чист късмет е, че няма човешки жертви. Доколко са ефективни тези спорни и често пъти животозастрашаващи акции? Може да се каже, че екипът на Пол Уотсън намалява на половина улова на всеки японски китоловен кораб. Има и случай, при който японците не успяват да уловят нито един малък ивичест кит. Без да се бои от опасностите, Уотсън самоотвержено се бори за морските обитатели. И както личи, не само световната общественост е на негова страна – Нептун закриля най-славния от своите воини, капитан Пол Уотсън, сина на океана.

This entry was posted in Navigator. Bookmark the permalink.

Leave a Reply