Последвай стъпките на султана

„Пътят на султана” е пешеходен маршрут, който свързва Виена с Истанбул, минавайки през 9 държави в зависимост от това по кой лъч ще поемете. Пътят може да ви преведе през Словакия, Унгария, Румъния, Хърватска, Сърбия, България или Гърция, но накъдето и да поемете след австрийската граница, едно е сигурно – от града на Босфора ви делят поне 2100 км.

 

През 1529 г. пръв по този маршрут, но от изток на запад, поел султан Сюлейман I. В опит да завладее австрийските земи на Хабсбургите, на 23 септември, след 141 дни в поход султанът пристигнал под стените на Виена. Въпреки загубата, която претърпели османците, това останала най-внушителната експанзия на империята към Западна Европа. Владетелят, който останал в историята с прозвището Великолепни, разчитал на 120 хил. войници и над 20 хил. товарни камили, подсилени от огневата мощ на 500 оръдия.

 

 

Почти пет века по-късно по същите тези места няма да срещнете хора в стоманени ризници и островърхи обувки, а по-скоро странници с широкополи шапки и нагънати географски карти в джоба. Идеята е това да стане атрактивен поклоннически маршрут за хора от всякакви култури и религии и противно на историята да се покаже, че може и трябва да бъде „път на мира”. Затова и не е случайно, че пътешествениците тръгват по него от катедралата „Свети Стефан” в центъра на Виена, чиито камбани са отлети от пленените османски оръдия, и завършва при джамията „Сюлеймание” в Истанбул, където е гробницата на средновековния османски владетел. Правилата на придвижването по Пътя на султана изискват авантюристите да носят със себе си и специален пилигримски паспорт, който да подпечатват в местата за хапване или нощувка, както правят и пътешествениците по Ел Камино в Испания.

 

Идеята за реализацията на международния проект е на Седат Чакир (родом от Родопите, но от дълги години живеещ между Турция и Холандия), който през 2008 г. предприема пътуването с група приятели. Оттогава насетне всяка година той тръгва по стъпките на султана с нова група авантюристи, като задължително от София се спуска към Рилския манастир, Борино, Смолян и оттам към Кърджали и Ивайловград. „Тук откривателството е повече от автентично – споделя Седат. – Хората, с които минаваме по маршрута, са очаровани от природните и културни дадености, разнообразния терен и гостоприемството на местните.”

 

Засичаме го случайно през август 2013 г. с група холандски туристи точно когато се канят да спуснат височината от село Горно поле в посока Маджарово. След кратък разговор под следобедното слънце, обща снимка и по парче току-що разрязана диня, обещаваме на пътешествениците да споделим и с други идеята на начинанието.

 

В момента проектът се развива от неправителствена организация, която работи върху обозначителните знаци по маршрута, като в бъдеще ще бъде изградена и мрежа от места за настаняване.

 

 

 

 

Текст: Тодор Станчев

 

This entry was posted in Cult Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply