В търсене на тасманийския тигър

Тасманийското динго, тигровълкът и двуутробният или торбест вълк са едно и също животно. На науката са известни над 20 имена, с които хората са назовавали тилацина (Thylacinus cynocephalus). Бозайникът, както сочи и името му, е населявал остров Тасмания, а до преди 1000 години и Австралия. Казваме населявал, защото към днешна дата тилацинът, който няма нищо общо с тасманийския дявол, се води за изчезнал вид. Времето, когато е наблюдаван последният екземпляр в естествената си среда, ни отвежда към 1932 г., а няколко години по-късно умира и последният тигър, живеещ в зоопарк.

 

Вина за това имали фермерите, които изтребвали животното заради вредата му върху стадата. Те вярвали, че тилацинът напада овцете и пие кръвта им, което в крайна сметка се оказало погрешна представа. Така или иначе бозайникът с големина на вълк и шарки на тигър изчезнал от лицето на Земята и влязъл в аналите на историята подобно на птицата додо, китайския речен делфин и динозаврите.

 

Въпреки това не всички вярват на тези твърдения. От 30-те години насам периодично се появяват съобщения за срещи с тилацина. Затова и видът не е зачеркнат от множество специалисти и фенове на криптозоологията. Вече десетки години усилено се работи по ред проекти, които целят да докажат, че тасманийският тигър все още броди из горите на Тасмания и Австралия. Конвенционалната наука, разбира се, е скептично настроена по въпроса, обявявайки, че генофондът е твърде малък за поддържането на популация.

 

Един от търсачите на тигъра е австралиецът Крис Рийбърг, който е издирил и събрал на едно място контактите между Homo sapiens и Thylacinus cynocephalus в проекта си Where Light Meets Dark. Крис е дипломиран биолог, а страстта му по тилацина започва през 2006 г., след като вижда публикувани снимки на предполагаемия бозайник. Следват години работа, докато се стигне до оформянето на днешната интерактивна карта, показваща местата на срещите между торбестите хищници и хората.

 

И да не си помислите, че Крис е сам в това начинание. Подобна задача, да открие най-неуловимото животно на планетата, си е поставил и екипът Thylacine Research Unit. Групата, състояща се от природолюбители, учени и ентусиасти, работи по различни проекти, които биха хвърлили по-голяма светлина върху проблема за съществуването на тасманийския тигър. Освен със събирането на веществени доказателства T.R.U. се занимават и с дейности като поставяне на камери за наблюдение и организиране на експедиции в дивата природа на Тасмания.

 

Интересът на Бъг и Джоан Емберг към този вид пък датира от 1978 г., когото двамата случайно видели два тилацина. Оттогава насетне не са престанали да събират истории за бозайника и да им дават гласност чрез своята онлайн платформа с цел насърчаване на информираността и необходимостта от защита на горските му обитания.

 

Ако се разтърсите в онлайн пространството, ще откриете още дузина подобни сайтове, които предлагат документални филми, любителски снимки, разкази на очевидци, отпечатъци и какво ли още не, огромно количество информация, която съвременната наука не взима под внимание. В своя защита търсачите ни спамят с поредното доказателство, което казва, че „таси тайгър”, както галено австралийците наричат тасманийския тигър, е видян отново в средата на декември 2013 г. в района на Бернсдейл, щата Виктория. Няколко месеца по-рано пък се появиха поредица от видеа, промотиращи нов 5-годишен проект в търсене на тигъра от Тасмания. Както и да завърши историята, можем само да добавим: австралийците, изглежда, са толкова луди по Таси, колкото шотландците по Неси.

 

 

 

Текст: Тодор Станчев
This entry was posted in Green Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply