СВЕТИТЕ ЗЕМИ

ПЪТУВАНЕТО Е ПЪТУВАНЕ ПОВЕЧЕ КЪМ САМИЯ СЕБЕ СИ, ОТКОЛКОТО КЪМ МЕСТА И ХОРА. ПОКЛОНЕНИЕТО Е ПЪТУВАНЕ КЪМ БОГ, ЗА ДА МОЖЕШ ОЩЕ ПО-ДОБРЕ И ИСТИНСКИ ДА РАЗБЕРЕШ СЕБЕ СИ И ДА ОБИКНЕШ ХОРАТА.

ТЕКСТ И СНИМКИ: Д-Р НАДЕЖДА САВОВА

 

 

 

Моето поклонение по Светите Земи за Великденския пост на 2010 г. беше плод на тази жажда за себеопознаване, с което да се опитамда се освободя от самата себе си, от егоизма и своеволието и да се науча да пребивавам в дланите на Бог… или на езика на човек, занимаващ сес хляб, да оставя Бог да ме омеси и изпече със своята любов.
Опитах се да организирам по-голяма група, но в крайна сметка останахме само аз и мой приятел. Приготвихме си по една планинарска раница и без някакъв строгоопределен план знаехме, че имаме един месец, малко пари и гарантирано спане в Йерусалим при мой приятел евреин, Еван. Мечтаех да се върна във Витлеем, където през 2008 г. осъзнах, че думата Витлеем означава „дом на хляба”, и оттам у мен се отключи неочаквано вдъхновение, което съвсем спонтанно стана своеобразна мисия на живота ми: да се опитвам чрез месенето на хляб да създавам условия за сплотяването на хора от най-различни, често разединени и дори враждуващи групи. Ето един малък пример за това как пътуването може цялостно и напълно неочаквано да промени живота ни… ако, разбира се, настроим тънките честоти на сърцето да приемат сигналите.

 

И така, кацнахме на летището в Тел Авив в едно топло ранно утро, пропито с дъха на влажен морски изгрев. Веднага се качихме на малъкван и не след дълго в далечината грееше окъпан в светлина златният купол на джамията, построена в непосредствена близост и до Божи Гроб, и до Стената на Плача: колко по-ясен може да бъде призивът към единство от архитектурното съжителство на ключовите свещени места на трите основни монотеистични религии! Още същия ден вкусих съвсем буквално този потенциал за междукултурно разбирателство, когато по тесните улички на Стария град на Йерусалим наблюдавах как мюсюлмани, християни и евреи купуват отедни и същи фурни, тъй като хлябът до голяма степен е единствената храна, която всички те могат да споделят независимо от религиозните диетични ограничения!

 

Близостта на Гроба Господен ни изпълваше с радост и след като оставихме багажите си при Еван, незабавно се запътихме натам. През лабиринта от магазинчета, отрупани с дрехи и сувенири, и шарени сергии с палитри от подправки, колкото повече се приближавахме към светото място, толкова по-силен ставаше ароматът на тамян и миро…

 

… ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕ THE EXPLORER

 

This entry was posted in Cult Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply