ПЕЩЕРАТА РУ

СПЕЛЕОЛОЗИТЕ НАРИЧАТ ПЕЩЕРИТЕ „БЕЛИТЕ ПЕТНА“ НА ЗЕМЯТА, КАРСТОВИТЕ РАЙОНИ, КОИТО ВСЕ ОЩЕ НЕ СА ПРОУЧЕНИ И ЧАКАТ СВОЯ БЪДЕЩ ИЗСЛЕДОВАТЕЛ. „РАДОИНА 2011/2012“ Е ИМЕТО НА СЕРИЯТА ОТ ЕКСПЕДИЦИИ, ПОСВЕТЕНИ НА ПРОУЧВАНЕТО НА НОВООТКРИТАТА ПЕЩЕРА РУ – НАМЕРЕНА ОТ БЪЛГАРИ И КЪМ МОМЕНТА ВТОРА ПО ДЪЛБОЧИНА В АЛБАНИЯ.

 

ТЕКСТ: ЦВЕТЕЛИНА КОИЛОВА

СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ

 

Когато си запален пещерняк и спелеолог, един от най-желаните звуци, които искаш да чуеш, е този на тишината. Но това е един друг вид тишина – мълчанието на съдбоносното камъче. Защото, когато си попаднал в една девствена и все още неопитомена местност, знаеш на какво да се надяваш, но не знаеш какво да очакваш. Заставаш на входа на новооткритата пещера, пускаш камъче в процепа и се заслушваш с разтуптяно сърце. Ако чуеш как камъчето пада на пещерното дъно, спокойто можеш да обърнеш гръб и да потърсиш друг процеп сред скалите. Попаднал си на няколкометрова дупка, която също е вид пещера, но ти търсиш нещо много повече. Така намираш следващия процеп, пускаш друго камъче, то продължава да пада и звукът от ударите му в скалите изчезва, не намирайки твърдо дъно и губейки се в пещерните дълбини. В такъв момент знаеш, че си попаднал на нещо значимо. Когато звукът на каменното ехо заглъхне, не намирайки изход, тогава си по-близо от всякога до превръщането на мечтата си в реалност.

 

Срещаме се с Енчо Енчев и Антония Влайкова, за да ни разкажат повече за експедициите „Радоина 2011/2012“ и за Ру, към момента втората по дълбочина пещера в Албания, открита, проучена и все още проучвана изцяло от българи.

 

 

Тяхната история започва през септември 2010 г., когато група от петима души се отправя към Северна Албания и по-точно към планинския масив Албанските Алпи, известен още като планината Проклетия. Те отиват там за 4-5 дни изцяло с проучвателна цел, за да се запознаят с терена и неговия потенциал. На връх Радоина (2570 м) се разделят на две групи. Втората група, в която влизат двама души, не постига особен успех. Процепите, на които се натъкват, са дълбоки само 20-30 м. Но нещо наистина интересно се случва при първата група на височина от 2225 м.

„Тук намерих една дупка и пускам един камък, и той прави туп-туп-туп, и не се чува къде пада.“, е култовата фраза на Румяна, една от участничките в експедицията, на чието име е кръстена новооткритата пещера Ру…

 

… ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕ THE EXPLORER.

This entry was posted in News Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply