Духът на скаутството и България

ПРЕЗ 1907 Г. БЕЙДЪН-ПАУЪЛ ОРГАНИЗИРА ЛАГЕР СРЕД ПРИРОДАТА И ЗАМИНАВА ЗАЕДНО С 20 МОМЧЕТА – СИНОВЕ НА ПРИЯТЕЛИ И ХЛАПЕТА ОТ КВАРТАЛА, НА О. БРАУНСИ, ЮЖНА АНГЛИЯ. ПРЕДВИДЕНИЯТ ЗА СЕДМИЦА ИЗЛЕТ ПРОДЪЛЖИЛ ЦЕЛИ ДЕСЕТ ДНИ, ЗАЩОТО ХЛАПЕТАТА НЕ ИСКАЛИ ДА СЕ ПРИБИРАТ, А ЦЕЛТА БИЛА ДА ПОЛУЧАТ ФИЗИЧЕСКА ПОДГОТОВКА И ДА ПРИДОБИЯТ НОВИ УМЕНИЯ ЗА ТЪРСЕНЕ И ОТКРИВАНЕ НА ПРЕПИТАНИЕ СРЕД ПРИРОДАТА.

 

ТЕКСТ: ТОДОР СТАНЧЕВ

СНИМКИ: ВЕНЕТА СЛАВКОВА, ВАНЯ ДИНОВА

 

 

Няколко години след този първи скаутски лагер искрата на идеята пламва и в България. През 1911 г. генерал Никола Жеков, командир на Първи пехотен полк, се запознава със системата за извънучилищна подготовка на момчета и прави опит за прилагането й в страната. Малко по-късно в София е организиран и първият разузнавачески отряд. Оттогава до днес лагерният огън на скаутите не е преставал да гори у нас. За да разберем какво е да си скаут, потърсихме Вени Славкова, отряден водач в Скаутски клуб „Кафяв мечок”, София.

 

Духът на скаутството гори в сърцата на 28 милиона души по целия свят вече над 100 години, започва своя разказ Вени. Ежегодно хиляди момчета и момичета отиват на първия си скаутски лагер. Това е мястото, където ще се научат да палят огън, да разпъват палатка, да готвят в полеви условия, да се ориентират по компас и какво ли още не. Там ще завържат първия си възел и ще изпеят първата си песен около лагерния огън. Но скаутството не е само живот сред природата. Скаутството е…

 

 

… ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕ THE EXPLORER.

This entry was posted in Active Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply