Мълчаливите Унищожители

НАЙ-ДЪЛГАТА ПОДВОДНА ВУЛКАНИЧНА СИСТЕМА СЕ ИЗДИГА ОТ АТЛАНТИЧЕСКИЯ ОКЕАН ПОД ИМЕТО ИСЛАНДИЯ. ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ, КАКТО ПОСЛЕДНО ТОВА СЕ СЛУЧИ С ВУЛКАНЪТ ЕЙЯФЯТЛАЙОКУТЛ, ИСЛАНДСКИЯТ ОГНЕН КРЪГ СЕ СЪБУЖДА. СПЕЦИАЛНИЯТ ПРАТЕНИК НА THE EXPLORER, ГЕОЛОГЪТ Д-Р АРПАД ЮХАС, ОТИДЕ НА МЯСТО ДА ПРОСЛЕДИ ПОСЛЕДНОТО РАЗВИТИЕ НА СЪБИТИЯТА.

 

Когато в средата на март разбрах, че Ейяфятлайокутл е изригнал, веднага започнах организирането на експедиция до него. Досега пет пъти съм бил в Исландия, спускал съм се в кратерите на вулкана Лаки, катерил съм покрития със сняг Аскя, газил съм сред още димящите потоци лава на Крафла, летял съм над полетата лава на островите Вестман, над остров Съртси, който се е образувал от изригване на вулкан през 1963 г., но досега не бях виждал активен вулкан в Исландия.

 

От години следя информациите от вулканолози. По-рано изглеждаше много вероятно вулканът Катла да изригне,     надвиснал като Дамоклев меч над разположеното на южния бряг на Исландия градче Вик. Жителите му живеят под непрекъсната тревога, тъй като над тях се издига огромния ледник Мирдалсьокутл, под който се намира вулканът Катла. Страхът на местните не е без основание, доказателство, за което е мощното изригване на вулкана през 1918 г., когато ледникът се разтопява буквално за минути. Леденият потоп е бил със скорост 400 хил. куб. метра в секунда. Силата му била толкова голяма, че отнесъл скала голяма колкото пететажна сграда на 14 км. разстояние. Потопът преобразил до неузнаваемост югоизточните, за щастие рядко населени, брегове на острова.

 

През 1100 годишната история на Исландия вулканът е изригвал поне 20 пъти, като и след катастрофата от 1918 г. е имало няколко изригвания под леда, като това през 1999 г. Именно по тези причини учените наблюдавали постоянно Катла. Забелязали, че през първите пет години на новотохилядолетие повърхността му се е повдигнала с 1,7 см, от което може да се предположи и за издигането на лавата. Дългоочаваното изригване обаче засега се отлага. Започнали да изследват разположеният на 20 км вулкан Ейяфятлайокутл, който вече 200 години дреме, от там е наричан и Мълчаливият. Още през 1995 г., когато бях там, малките промени във височината и леките земетресения в района подсказваха, че Ейяфятлайокутл се събужда. Към края на 2009 г. земетресенията стават все по-чести и епицентърът им се измества все по-близо до повърхността, която отново започва да се повдига. Повечето вулканолози със сигурност предричаха скорошно изригване.
Изненадващо обаче на 20 март 2010 г. лавата не изригва през основният купол, а през източният ръб на кратера. През образувалият се процеп магмата се изтрелва на стотици метра височина. Гледката е заснета от хиляди фоторепортери, телевизионни оператори. Базалтовата лава достига дори и в живописният каньон  Хрунагил, който е една от основните забележителности на туристическият център Порсмьорк. Тъй като през март в района все още имаше много сняг, след допира си с бялата покривка реките от лава образуваха зрелищни стълбове от пара. В края на март се образува нова пукнатина, от която също изригва богата на газ базалтова лава. В крайна сметка лавата се втвърдява на територия от 2 кв.км със средна височина от 15 метра. Около кратера от изригналият и върнал се обратно материал се образувал 80 метров купол.

 

Истинското изригване, което причини затруднения във въздушния транспорт на Европа, обаче не става тук, а на върха на високият 1660 метра глетчер Ейяфятлайокутл, на 14 април 2010 г. Кратерът на спящият от почти 200 години вулкан е покрит с 200 метра лед. След топенето на леда, нивото на течащото по северната страна на кратера малко поточе се повишава с 3 метра само за няколко часа и калното течение отмива асфалтовият път, разположен до потока, по-надолу дори разрушава един малък участък от най-дългото шосе в страната. Жителите на много ферми са евакуирани. По-големият проблем обаче е причинен от облака пепел, който се издига на 8-10 км височина. Грубата вулканична пепел се разстила върху пасищата само в радиус от няколко километра, но по-леката, финна като брашно пепел е отнесена от въздушните течение на хиляди километри, парализирайки въздушният транспорт на половин Европа. Силата на изригванията е засилена от водата, стичаща се от разтапящият се лед. Именно затова се издига на такава голяма височина примесената с пара вулканична пепел, състояща се от  финни скални отломки и микроскопични частици вулканично стъкло. Изследователите са озадачени от фактът, че химическият и минерален състав на пепелта не отговаря на базалта, а на андезита, който е с 56-58% съдържание на метасилициева киселина.

 

Задено с 22 годишният ми внук Валери пристигнахме в Исландия на 28 април, разделихме се веднага след пристигането. Той, заедно с екипа на Baraka, един от основните партньори на The Explorer, трябваше да снима вулкана от високият 500 метра хълм, разположен от южната страна, а по-късно щеше да прелети с малък самолет съвсем близо до кратера и стълба от пепел. Аз и моите по-възрастни приятели избрахме друга стратегия. Търпеливо чакахме в северното подножие на кратера да се разсеят облаците. Скоро търпението ни бе възнаградено и успяхме да се доближим възможно най-близо до огненото гърло на Ейяфятлайокутл. Един месец след първото изригване вулканът все още беше активен и естествено най-задавният въпрос беше докога ще е така. Геолозите винаги правят пресказания за бъдещето основавайки се на факти от миналото. В периода 1821-1823 г. Ейяфятлайокутл е бълвал лава в продължение на две години. На планетата ни е имало и много по-големи вулканични изригвания, но до този момент никой от тях не е давал такъв урок на техническата цивилизация.

This entry was posted in Active Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply