Панама и островите Сан Блас

ОТ „ПОРТАТА НА СВЕТА” ДО РАЯ ПАНАМА И ОСТРОВИТЕ САН БЛАС


Изморено отварям очи след дълбок сън, което не е учудващо, тъй като пристигнах от Бокас Дел Торо през ноща. Панама е истинска повратна точка в пътуването ми из Америка, съвсем скоро ще продължа скитанията си на южноамериканския континент.

 

Столицата Панама се разделя на две части: модерната, където небостъргачи се извисяват високо в облаците и една построена от колонизаторите, цветна и хаотична стара част. Преминавайки между тези две места, имам чувството, че пътувам във времето. Най-голямата забележителност в страната, разбира се, е Панамският канал, който свързва Атлантическия и Тихия окен, затова и наричат Панама „портата на света”.

 

 

Работата по канала започва още през 1881 г., когато френският дипломат Фердинанд Де Лесепс печели концесия от правителството на Велика Колумбия. Нечовешките условия на труд, жълтеницата и маларията отнемат живота на 22 хиляди работника. Финансовите проблеми също нарастват, и така през 1889 г. проектът се проваля. След дълги дипломатически спорове и след като през 1903 г. Панама става независима държава, САЩ стартира строежа на канала през 1904 г. Нужни са десет години и 75 хиляди работника, за да може една от най-големите инвестиции на 20 век да бъде осъществена въпреки епидемииите, свлачищата и други спиращи фактори. През 1914 г. първият кораб прекосява канала. Днес на година преминават 14 хиляди кораба, което носи значителни приходи в полза на страната от 2000 г. насам.

 

 

На 12 км от Панама Сити се намира желюза Мирафлор. Интересно е да се наблюдава работата на желюзите, които трябва да изравняват разликата в нивото на двата океана. На изхода на канала към Тихия океан се простира и прочутият Мост на Америките. Най-лесният начин да стигнем от града до Южна Америка е със самолет, така обаче ще пропуснем много забележителности. Другият вариант е по вода, но тъй като по разписание не се движат кораби, трябва индивидуално да организираме пътуването си, като наемем частен кораб, яхта или ветроход. Подробна информация за този вид транспорт можем да намерим в различните хотели или яхт клубове. Третият маршрут е, да прекосим провинцията Дариен, която обхваща джунглите в Южна Панама и Северна Колумбия. Този вариант е най-авнтюристичният, но същевременно и най-опасният. Дариен е част от световното наследство и се гордее с приказаен животински свят. Успоредно с опасностите на природата, като отровни змии, паяци, малария и треска Денга, пътешественика може да бъде сполетян и от други неприятни изненади. Контрабандистите на дрога бродят именно из тези джунгли, тук се крият и колумбийските герили. В различните части на джунглата се срещат многобройни насаждения от кока, и ако попаднем в неподходяшото време на неподходящото място, това може да има сериозни последици. Запознах се с двама англичани, които ми казаха, че преди да тръгнат към провинцията Дариен, са предали данните си в британското посолство, с молбата, да ги потърсят, в случай, че те не се обадят до две седмици.

 

 

За късмет в хотела намерих обява, според която един френски ветроход след седмица потегля от островите Сан Блас към Картаген в Колумбия. Още трима гости на хотела, един холандец, белгиец и англичанин решават да стигнат до Южна Америка по вода. И така след няколко дни почивка и скитане из града, потеглям с новите си приятели към островите Сан Блас. Чака ни малък самолет, който ще ни отведе до град Ел Порвенир. Пропелерите се задвижват, бирите изсъскват и съвсем скоро наблюдаваме небостъргачите, канала и Моста на Америките от птичи поглед. Следва плътната перелина на тропоческитите гори. След трийсетминутен полет зелените корони отстъпват място на приказното Карибско море, гарнирано с малки островчета. Презимяването е плавно и вече се намираме на земята на индианците „куна”, островите Сан Блас. Тук вече няма бетонни сгради, само няколко бамбукови колиби и кокосови палми, бял пясък и невероятно чиста, тюркоазено синя вода. Синият хоризонт е разкъсан единствено от едно-две островчета, няколко бели облака и три ветрохода, един от които чака нас. Собствениците на корабите са французи, от 8 години плават в района, но толкова са се сближили с местните, че вече се чувстват „куна” индианци.

 

 

Островите Сан Блас се състоят от 400 различни по големина, безлюдни, приказни острова. Намират се близо до северния браг на Панама и се разпростират от залива Сан Блас до колумбийската граница. Островният свят и един дълъг 226 км, тесен панамски бряг сформират региона  Куна Яла. Тук живее най-голямата общност на индианците „куна”, които пристигат от Колумбия по времето на испанската инвазия и намират убежище на 40 острова. Куна Яна принадлежи към Панама, но разполага с един вид автономия. Чужди граждани – дори от Панама- нямат право да закупуват земя, затова скъпите хотели също не могат да превземат района. Така има надежда, тази приказна територия още дълго да се запази непокътната.

 

 

Риболовът, отглеждането на кокосови палми и търговията са трите основни дейности на икономическия живот тук. Докато се препичаме на плажа, забелязваме шарените дървени канута на местните. На тези лодки жените предлагат бижута и други ръчни изделия, докато мъжете продават различни пъстри риби, раци и октоподи. Често и за нас приготвят от тези вкусотии. В един от случаите организирахме спонтанно грил парти – местните заколиха прасе, а ние осигурихме напитките.

 

 

Навсякъде можем да разпознаем индианците „куна” по специфичното им облекло. Повечето жени и до днес се обличат в традиционни носии. Изключително красива е т.н. мола, която представлява блуза от различни слоеве памучен плат, които зашиват на ръка. Правят апликации във формата на животни, пейзажи, традиционни мотиви и десени във всички цветове на дъгата. Лицата си украсяват с линии, състоящи се от малки черни точки, на носа носят златна халка. Най-специфични са украшенията, които покриват краката им до глезена – изплитат сложни геометрични форми от малки цветни мъниста. Мъжете по-рядко следват традициите, носят предимно къси панталони и тениски без ръкав. Занимават се най-вече с риболов, но първобитните методи постепенно изчезват и тук. Все по-често исползват оборудване за гмуркане, както и харпун. Друга плячка освен рибата са морските костенурки. За мен беше малко странна гледка, когато един млад мъж повдигна огромна костенурка и с все сила я хвърли на земята, след което я обърна по гръб. На горката костенурка й оставаха само няколко минути живот, а след два часа вече беше част от празничната трапеза. Тъй като нямат хладилници, съхраняват продуктите в предоставените от природата условия, така че заловените наскоро раци чакаха съдбата си в мрежеста торба във водата.

Индианците „куна” не са застрашени от проблеми с нервната система, живеят дълъг, здравословен живот, често и до 100 години. Това се дължи и на консумацията на специални какаови зърна. Стотици учени са изследвали тайната на дълголетието на местните и единодушно стигат до извода, че този феномен се дължи на какаовите зърна, които растат на острова. Тезата се подсилва и от факта, че живеещите в градовете индианци „куна” не консумират тези зърна и съответно не могат да се похвалят с подобен здравословен и дълъг живот.

 

 

Нашите бръчки също се изгладиха, докато плавахме сред тези чудновати острови. Дните ни започваха с гмуркане в небесносиньото море. Солената вода и кокосовото мляко облекчаваха страничните ефекти от дългите нощи. Постоянно карахме каяк, гмуркахме се с шнорхели, изпробвахме и лова с харпун, който изисква сериозна концентрация. Подводния животински свят е приказен: често дори на дълбочина от 1-2 метра ни посрещаше вълшебен фестивал на морските обитатели. Между коралите също така чести гости са и мидите, морските змии и акулите. Вечер се наслаждавахме на невероятния залез: синьото небе постепенно пожълтяваше, след което преминаваше в тъмно червено, докато хоризонта се къпеше в чудновати цветове.

 

 

Не усетихме колко бързо мина всъщност едната седмица, прекарана в това райско кътче. Сбогувахме се с останалите кораби и с местните семейства, след което потеглихме към Колумбия. Спазвайки традициите се отбихме за една вечер на най-отдалечения от Панама остров. Корабите, пътуващи от/ или към Колумбия се свързват по радиостанциите и си уговарят среща на този остров. Всеки носи храна и напитки, пали се голям огън, и докато се забавляват, споделят преживяванията си. Нямахме повече време да се запознаем с други традиции, тъй като ни чака ден и половина път с кораб между Колумбия и Панама. Вятърът не беше достатъчно силен за ветрохода, през голяма част от путуването трябва да включваме мотора. Липсата на суша и забележителности, както и монотонното бръмчене на мотора ни успиваше, затова на смени проверявахме навигационната система, автопилота и корабите наоколо. Още е тъмно, когато пред нас изплават светлините на Картаген и в далечината се появяват бреговете на Колумбия, обещаващи още много нови приключения.

This entry was posted in Cult Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply