17 катерачи, които промениха историята

Сайтът AdventureJournal ни предлага интересна класация на 17 известни катерачи, променили историята на този спорт.

 

1. Курт Алберт

 

Германецът Курт Алберт (1954 – 2010) започва да се катери още на 14-годишна възраст.  На 19 години започва да практикува т.нар. свободно катерене в родния си край Франкенюра. Когато се катерил по някоя стена или минел покрай клин, който можел да се премине без да се издърпваш или да стъпваш на него, Курт му слагал червен „Х“. Когато вече можел да изкачи целия маршрут, Курт поставял червена точка в началото му – метод на катерене, който станал известен като редпойнтинг или ротпункт. Тази практика, чието начало поставя Алберт, оставя голяма следа в развитието на спортното катерене в Европа.

 

2. Пиер Алайн

 

През 1930 г. Алайн (1904 – 2000) и неколцина негови приятели открили и разработили т.нар. боулдеринг (форма на катерене без въжета) – вид спорт, който се превръща в нещо много повече от тренировъчно катерене. По-важното в случая е, че през 1930 г. Пиер разработва и първите меки обувки с гумена подметка, създадени специално за скално катерене. През 1950 г. те вече се носят от алпинисти по цял ​​свят.

 

3. Ивон Шуинар

 

Ивон Шуинар (р. 1938) е един от пионерите катерачи в Националния парк „Йосемити”. През 60-те години той прави първите изкачвания на някои от върховете в района. Освен това популяризира т.нар. чисто катерене (стилова разновидност на скалното катерене, свързана с техниките и екипировката, които катерачите използват, за да предотвратят разрушаването на скалата). Шуинар започва да произвежда и своя собствена екипировка под името Chouinard Equipment, откъдето водят началото си и други две известни днес марки – Diamond Equipment и Patagonia. През 1978 г. Шуинар пише и книгата Climbing Ice – самоучител, помогнал на хиляди катерачи  що се отнася до историята и техниката на катеренето в сняг и лед.

 

4. Емилио Комичи

 

В началото на 1900 г. италианецът Емилио Комичи (1901 – 1940) изобретява множество способи и подобрения, които подобряват техниките на катерене и се използват дори и днес. Комичи използва своите знания през 1931 г., когато изкачва най-високата стена в Доломитите – северозападната стена на Чивета (около 1000 метра).

 

5. Джон Гил

 

Следващия път, когато ръцете ви се изпотят и бръкнете в торбичката с талк, точно преди следващия ви ход, може да се сетите за Джон Гил (р. 1937). През 50-те години той открива тази магическа съставка и я предоставя на света. Гил е считан и за баща на модерния боулдеринг – не е първият, практикувал го, но е първият, фокусирал се изцяло върху него.

 

6. Уорън Хардинг

 

През 1957 г. Уорън Хардинг (1924 – 2002) и още неколцина негови приятели изкачват за първи път някои от най-известните стени на Земята, включително и „Носа” (The Nose) на Ел Кап, „Йосемити”. Това са постижения, които за онова време не са никак за пренебрегване.

 

7. Морис Херцог и Луис Лашенал

 

През 1950 г. нито един от 14-те 8-хилядници не е бил изкачван. Когато Херцог (1919 – 2012) и Лашенал (1921 –1955) застават на вр. Анапурна през юни същата година, те не просто правят първото изкачване на 8-хилядник, но го осъществяват и без допълнителен кислород. До онзи момент никой дори не е виждал върха, камо ли да го е проучвал. Спомените на Херцог за изкачването на Анапурна и слизането от върха се превръщат в класика в жанра, вдъхновили множество катерачи и пътешественици.

 

8. Лин Хил

 

През 1993 г. Лин Хил (р. 1961) осъществява за първи път изкачване, което никой – нито мъж, нито  жена – не е смятал за възможно. Тя прави първото свободно изкачване на 880-метровата стена на „Носа” (The Nose) на Ел Кап в „Йосемити”.

 

9. Рей Жардин

 

През 70-те години няколко души се опитват да разработят уреди, чрез които катерачите да са в по-голяма безопасност. Рей Жардин (р. 1944), катерач и компютърен програмист, е този, който през 1978 г. изобретява дизайна на едно ново механично устройство за осигуровка при катерене, наречено френд. За разлика от клемите, френдът позволява да се осъществява осигуровка в паралелни и разширяващи се надолу цепнатини, като същевременно се вади много по-лесно от клиновете, без да се разрушава скалата.

 

Днес френдовете са много популярни сред катерачите и имат различни разновидности. В зависимост от конструкцията си те се състоят от три или четири ексцентрика, монтирани на една обща или две съседни оси по такъв начин, че натоварването на оста раздалечава ексцентриците. Чрез издърпване на „спусък” (малка ръчка) ексцентриците се прибират, което позволява поставянето на френда в скалната цепнатина. Различните размери на френдовете позволяват употребата им в цепнатини, широки от 6 до 300 мм, въпреки че по-малки от 10 мм и по-големи от 100 мм рядко се срещат.

 

10. Джеф Лоу

 

През 1955 г. Джеф Лоу (р. 1950) използва своите инструменти за катерене по лед, за да изкачи една скална стена и да премине леден маршрут близо до Вейл, Колорадо. Маршрутът, Octopussy, поставя началото на смесеното катерене – един от множеството приноси на Лоу към света на катеренето. Той разработва и модела на модерните леки якета, които катерачите използват. Множество от маршрутите за катерене по света също са негово дело.

 

11. Рейнхолд Меснер

 

Рейнхолд Меснер (р. 1944) е вероятно най-влиятелният алпинист в историята на катеренето. Той доказа, че Еверест може да бъде изкачен без допълнителен кислород, а самият Рейнхолд Меснер се е качвал на върха на всичките четиринайсет 8-хилядника (отново без кислородна маска) и е прокарвал множество маршрути – включително и този в Доломитите от 1968 г., който по-късно бива класифициран като 5.11d.

 

12. Жак Носле

 

През 1978 г. френският алпинист Носле се спуска в клисурата Вердон, поставя по пътя си надолу болтове и се изкачва по новия маршрут Дингоманиак (Dingomaniaque). Това е първият път, в който болтове биват поставяни по време на слизане, а не на изкачване – събитие, което според мнозина слага началото на истинското спортно катерене.

 

13. Роял Робинс

 

Робинс (р. 1935), катерач пионер в „Йосемити”, изкачвал множество от скалните стени там, пише през 1971 г. книгата Basic Rockcraft, самоучител, който повлиява и вдъхновява едно цяло поколение катерачи и спомага за разпространението на идеята за чистото катерене – нова по онова време.

 

14. Джон Салате

 

Пионер в катеренето през 40-те години, Джон Салате (1899–1993) прави първите изкачвания на югозападното лице на Хаф-Доум (гранитна скала в Националния парк „Йосемити”), на северната страна на скалата Синтинел (отново в Националния парк „Йосемити”) и др. Салате забелязва, че клиновете, изработени от по-мек метал, издържат едва няколко удара в скалата, след което са негодни за употреба. Впоследствие той става човекът, направил първите железни клинове. Салате също така разработва модела на алуминиева стълбичка със стъпенки, куки и болтове за катерене – все принадлежности, благодарение на които става възможно изкачването на множество стени в „Йосемити” през неговата „златна ера“.

 

15. Жан-Естерил Шарлет Стратон

 

Стратон (1840 – 1925) изработва захвата на двойното въже с рапел. Това се случва през 1876 г. по време на провалило се соло изкачване на върха Петит Дрю във Френските Алпи. След множество опити Стратон успява успешно да го изкачи през 1879 г.

 

16. Алан Уотс

 

През 1983 г. Уотс (1915–1973) забива първите болтове на стената Смит (Smith Rock), довеждайки спортното катерене в Америка до ново ниво чрез маршрута си Уотс Тотс. Това място се превръща в епицентър на спортното катерене в САЩ, след като Уотс го класифицира със степен на трудност 5.13d.

 

17. Ърл Уигинс

 

Набразденият терен на Индиана Крийк, градче в щата Флорида, е световноизвестен със своята красота, но до 1976 г. никой не се е катерил в района, защото е съществувал риск от нараняване на скалите. Група авантюристи от Университета в Колорадо отива на това място само с няколко клеми и хексцентрици, а Ърл Уигинс прави първото преминаване на маршрута, който добива популярност под името Supercrack (5.10a)

 

 

 

 

Текст: Цветелина Коилова
Източник: AdventureJournal
This entry was posted in Retro Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply