Посока: Храната и усмивките на хората

 

За да ви привлече едно място е важно да имате основателна причина да го посетите и друга също толкова важна, за да се върнете отново, когато ви се прииска. Тук земята е богата на плодове и зеленчуци, а домовете на местните – отворени за скъпи гости. Зашумени градини с подредени червени чушки, боб и тикви. Натежали от грозде асми, дебели плитки от царевица, лук и чесън. Един различен свят, по-цветен и бъбрив, защото такива са и хората останали в досег със земята.

Обиколката на Кюстендил и околните села започва от Горановци.

 

Село Горановци се намира в планински район в географската област
Кюстендилско Краище, в долината на река Драговищица.

На около 20 километра северозападно от града, близо до границата със Сърбия.

„Тук няма къща без голяма градина и голям зимник,където да прибираме реколтата”, посреща ни с думите Ана Янева от село Горановци. „Колкото е къщата, толкова е и зимника. Там съхраняваме ябълките, черешите, каците с туршията и бъчвите с вино. Горановци е известно с ябълките и черешите, за да поддържаме тази слава плодовете се съхраняват по технологии, по които са го правили в миналото, да се запазят до следващата реколта. Подреждат се върху дървени скари по дължината на помещенията, застлани със слама, важно е да има влага и да е проветриво, за да не загниват продуктите. В нашето село открай време хората цяла година работят, а през зимата посрещат гости и тогава се гледа какво ще сложат на трапезата.
Всяка жена си приготвя зимнина, като се търкули септември и започваме да прибираме плодовете и зеленчуците идва и подготовката за дългите, студени месеци”, продължава разказа си Ана Янева.

Тук годината се определя от етапите за отглеждане на реколтата. Обработване на земята, прибиране, съхраняване. От средата на октомври до края на ноември се приготвя зимнината – лютеници, туршии, сладка и задължителната ракия от сини сливи и къпиново вино. „През ноември месец идва ред на месото”, разказва Калина Божилова. „Така правим, че да има всичко докато отгледаме новата реколта. Рецептите ги събираме отвсякъде. Аз помня рецепти от моята майка, от бабите, от различни близо и далеч”, припомня си Калина и не пропуска да спомене и зелника с точени кори. „Може да е с кисело зеле, праз, лапад, лук, каквото зелено има през сезона с това го правим.”

Увлечени от желанието да откриваме непознати и интеесни предложеня от нашата кухня, продължаваме нататък. Следващото село, в което се спираме е Соволяно.

Село Соволяно се намира в северозападната част на Кюстендилската котловина, в долината на река Бистрица, на 6 км. северно от Кюстендил, на шосето Кюстендил – Босилеград.

В Соволяно продължава спорът за най-интересната и вкусна манджа, за характерни за района рецепти – баница с ябълки, сладко от сини сливи, тиква в гасена вар и орехи. Туршия от мушмули и старата соволянска манджа боб с лук. Опитваме, преценяваме цъкаме и искаме да научим повече за майсторлъка, за любовта към земята, за грижата и най-напред за желанието да се върши всичко това. А в Соволяно, както знаем и в почти всяка къща в България голяма част от домакините сами си приготвят продуктите за зимата – от червения пипер за подправка до сладката и туршиите. Ракията обаче е само мъжка работа. „Варим най-много гроздова ракия, а после и сливова, черешовата ракия също е много пивка, но каквато и ракия да сложиш, трябва мезето да е вкусно, наше”, допълва историята Мария Чавкарска.

 

И в Драговищица няма къща без специална рецепта за зелник, основно ястие в този район.

Село Драговищица се намира в Кюстендилската котловина, в полупланински район, северно от Кюстендил, в долината на река Драговищица.

 

„Моята баба правеше зелник не само от зеле или праз, тя слагаше и листа от цвекло, листата на градинска метла, малко лозови листа, та дори и с листата на картофа, макар, че казват че са отровни”, спомня си кмета на селото Драголюб Стоянов и продължава – „всеки сезон се приготвя зелник с различни зеленени. Интересна и вкусна е нашата кухня, а и жените навремето са били много изобретателни. Трябвало е да хранят много гърла и са използвали всичко, което има в градината или на полето. В нашия край най-развито е било овощарството. Отглеждани са огромни масиви от сливи, ябълки, череши, имало е много грозде. Въпреки, че не сме винарски район тук са се отглеждали различни сортове грозде, днес много от тях са изчезнали. Хората са имали и за себе си и за търговия, така са се прехранвали, от щедростта на земята и своето трудолюбие”.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Толкова може да се разказва за мястото, хората и плодовете
на техния труд. В Кюстендил и околностите няма къща без лозе и зимник без
туршии и пивка ракия, а това е достатъчна причина да посетите тази част на
страната ни. Пътуването е леко, природата красива, хората гостоприемни, а
ястията от вкусни, по-вкусни.

Снимки: © Емил Бонев

Проект „Традиционно знание за
устойчивост – трансгранична мрежа за използване и опазване на диви и
култивирани растителни ресурси в Източна Македония и Югозападна България”
се изпълнява от Земеделско Сдружение Машински Круг – Пробиштип,
Македония, в партньорство с Европейски институт, финансиран от IPA CBC програма
с номер 2007CB16IPO007-2011-2-101

 

 

This entry was posted in Local Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply