Легенди от Източни Родопи

На 15 км североизточно от гр. Кърджали се намира един древен и свещен град, наричан понякога „европейския Мачу Пикчу“. Той е разположен на доминиращ връх в местност, известна сред местните като Джин тепеси (Планината на духовете). Близо до този древен град тече р. Перперешка и както вероятно се досетихте, става дума за Перперикон (от гр. ез. свръхогнен).

 

Този археологически комплекс определено е едно от местата в България, които си заслужава да посетите. Интересно е, че дори в момента там се правят проучвания и разкопки, а археолозите имат големи надежди за скритото все още под земята.

 

Останките от този древен град са едно от малкото доказателства в света, че осем хилядолетия могат да оцелеят единствено камъкът и металът. Именно от кр. на V – нач. на IV хил. пр. н. е. датират най-ранните следи от човешка дейност в тази местност. От този период има открити уникални предмети, поднасяни някога като дарове от хората в чест на боговете. Сред намерените находки са култови масички, части от идоли, съдче във вид на яребица (в което вероятно са били съхранявани опиати, използвани от жреците за изпадане в транс) и др.

 

 

Ако посетите Перперикон, непременно обърнете внимание на каменния престол, изсечен в една от големите каменни плочи. Владетелите на крепостта някога седели там, а поради ориентацията му на изток това е и мястото, където прониква първият слънчев лъч всяка сутрин.

 

Олтарът на бог Дионис също заслужава внимание. Херодот пише, че през V век пр. н. е. в Свещената планина Родопи живеело тракийското племе на сатрите, най-свободолюбивия тракийски народ. Техните жреци се наричали беси и охранявали храм, посветен на бог Дионис. Съществуват предположения, че в това светилище някога живеела прорицателка, която правела предсказания, с нищо неотстъпващи от прочутите ясновидения на жрицата от храма на Аполон в Делфи.

 

Римският историк Светоний също споменава светилището на Дионис в разказ за поход на бащата на римския император Октавиан Август (63 – 14 г. пр. н. е.). Светоний описва подробно следния ритуал, който се извършвал в храма. Върху голям кръгъл олтар първо се изливало вино, след което лумвал огнен пламък, по чиято височина се гадаело бъдещето. Това е т.нар. винено-огнен обред, засвидетелстван и при други храмове на бог Дионис. Светоний пише, че бащата на Октавиан Август получава предсказание, че синът му ще завладее света. Същото пророчество преди това получил само един човек – Александър Велики, когато тръгва  да покорява Азия.

 

 

С Перперикон се свързва още една легенда, чийто обект обаче се намира извън крепостта – това са огромни скални късове с форма на каменни гъби. Тази природна забележителност се намира на 15 минути път с кола от Перперикон в посока с. Бели пласт.

 

Каменни гъби са естествени образувания с височина на пънчета и ширина на гуглите до 2.5 м. Образували са се в продължение на хиляди години в резултат на ерозията. Розовите пънчета на гъбите са от по-мек и поддаващ се на външни влияния материал, докато горната зеленикава част на гъбите съдържа по-здрави минерали, което е благоприятствало тяхното образуване.

 

Местната легенда за появата на Каменните гъби обаче се свързва с въглищар на име Радуил и неговите четири красиви дъщери. Една сутрин младите девойки напуснали стените на Перперикон и тръгнали за вода. Изведнъж на хълма зад реката видели голяма орда от приближаващи нашественици. Момичетата хукнали наобратно, а в града се разлютила неравна битка. Крепостта била завзета, много хора пленени, сред които и дъщерите на Радуил. Те заедно с останалите пленени девойки били поведени към водача на ордата, за да реши той кои да задели за себе си и кои да продаде като робини. Ярост обхванала всички моми, щом се доближили до тиранина. Всяка от тях грабнала каквото види – камъни, дървета. Конят на нашественика се уплашил, изправил се на задните си крака и хвърлил ездача си на земята. Дъщерите на Радуил мигом се втурнали към мъжа и го разкъсали до смърт, след което избягали извън града и се скрили в близката гора. Хукнал Омур, най-добрият приятел на мъртвия водач, да търси избягалите девойки. Застигнал ги по залез и с един замах отсякъл главата на едната мома. Щом докоснала земята, тя мигом се превърнала в каменна гъба. Същото се случило и с другите две, а четвъртата сама се преобразила в камък още преди Омур да я достигне. Ужасен, той понечил да избяга, но мигом сам се превърнал в канара, която и днес може да се види в близост до Каменните гъби.

 

 

Друга интересна легенда от източнородопския край се свързана с Орфей и култовия комплекс Татул. Мястото се намира на 15 км източно от Момчилград. Комплексът се състои от древно скално езическо светилище и средновековна крепост, като според една от хипотезите датира  от преди 6000 години.

 

Някога Татул е представлявал светилище за принасяне на жертви на древните тракийски божества, но също така е бил средище и за наблюдение на изгрева и залеза в определени дни от годината като например зимното и лятното слънцестоене.

 

Централното и най-високо място на скалния връх заема гроб с ориентация изток-запад, всечен в масивна канара, издялана като пресечена пирамида. И тъй като според една от хипотезите, тук е имало светилище на Орфей, то съществуват предположения, че именно тук е и неговият гроб.

 

Макар подобни твърдения все още да остават недоказани, фактите сочат, че Татул е част от голям култов комплекс, разположен в целия район. На север от него има други скални масиви с вдълбани в тях трапецовидни ниши и скални гробове. В околни нива пък са открити още находки, сред които статуетка на гол мъж, изправен и подпрян с едната си ръка на лира, а с другата държащ плектрон – нещо като перо, с което се свири. Статуетката е датирана от II-III в. и е интерпретирана от някои като фигурка на Орфей – легендарният поет и певец, който си съперничел дори с бога на музиката и песните Аполон. Според гръцката митология Орфей бил син на речния бог Еагър и музата на поезията Калиопа. Невероятният му глас омайвал всички живи същества, а по време на похода на аргонавтите за златното руно заглушил опасната песен на сирените и спасил героите. Често е изобразяван с китара или лира, от чиито струни изтръгвал вълшебни звуци, каращи горските животни да вървят подир него, скали и планини да се движат, дивите зверове да лягат в краката му.

 

 

Това са само част легендите, които се разказват из  източнородопския край. Богатството от подобни истории тук се е трупало хилядолетие след хилядолетие. Разказ след разказ вероятно се се наслагвали и видоизменяли, за дадостигнат част от тях днес до нас във вида, в който ги опознаваме.

Има обаче още много истории, които очакват на място своите бъдещи слушатели.

 


Текст и снимки: Цветелина Коилова
This entry was posted in Local Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply