Пътешествие до центъра на света

„По забравените пътища” (Along the Abandoned Roads) е маршрут от 10 000 километра през планини, пустини, степи и пълноводни реки. Началната му точка е в Родопите, а крайната – в планината Памир в Централна Азия – „там, където се събират всички най-големи планини в света – Хиндукуш, Каракорум, Кун-Лун, Тян Шан, Хималаите”, разказва Филип Лхамсурен. Срещаме се с него няколко дни преди да се отправи на това приключение, в което ще участват само той и „Баяна” – велосипедът, кръстен на дъщеря му. Докато се придвижва към „Пъпа на света”, не иска да се състезава за време, а да „опита” хората, да ги почувства, да общува с тях и да им стане приятел.

 

„Ще пътувам като изследовател, наблюдавайки себе си и заобикалящото ме, в опит да събудя природата в мен”, продължава Филип.

 

 

 

Маршрутът на Филип Лхамсурен минава през осем държави. Тръгва от България, следват Турция, Грузия, Русия, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан, като пътуването ще завърши в Киргизстан.

 

Тръгва само с дрехите на гърба си и 15 кг багаж, който включва палатка, дъждобран, документи, части за колелото, литър бензин и малко храна.

„Нося си семена от чия, които ще разтварям във вода и ще пия за ставите, за бодрост ще вземам по едно-две какаови зърна на ден. Имам и малко сурови бадеми, годжи бери и орехи, които съм брал миналата година.” Но това няма да е основната му храна, „разчитам да се храня по път, като в никакъв случай няма да избягвам местната кухня, за да мога да приемам бактериите”, казва Филип.

Въпреки всичко си е приготвил и един сървайвъл кит от малки домашни хапки от лой, сухо мляко и грахово брашно, които подобно на космическата храна имат трайност до няколко месеца. Една от главните му грижи обаче ще бъде набавянето на вода, поради което в трудните участъци винаги ще носи по 9 литра вода със себе си.

 

„Заминавам, без да си задавам цел и срок – споделя пътешественикът – защото в местата, откъдето ще мина, цари едно безвремие. Времето в бившите съветски републики тече по друг начин, затова трябва да приемаш нещата будистки.” За последното доста ще му помогне и фактът, че Филип е прекарал голяма част от живота си в Монголия, откъдето са всъщност и корените му.

 

Филип Лхамсурен тръгва към Памир с пълната подкрепа на сп. The Explorer България и издателство „Вакон”, които ще ви направят съпричастни към неговата експедиция чрез материалите, онлайн публикациите и впечатленията от пътуването, които ще бъдат публикувани след неговото завръщане.

 

Логото на експедицията изобразява планината Памир, древния начин на ръкостискане и велосипедна гума, символизираща движението. Древният поздрав олицетворява още контакта, близостта и помощта на хората, които Филип ще срещне по пътя си. „Това е и начин, по който мога да те издърпам, ако си в нужда”, споделя той. На дясната ръка има изобразен старобългарски рунически символ за „космос, небе”, а на лявата – монголски, означаващ първия звук от неговото име Филип със запетайка, свързвайки го автоматично и с името на дъщеря му.

 

 

 

———————————————–

Пътуването на Филип е вече преполовено. Повече информация вижте тук.

———————————————–

 

Снимки: Архив Филип Лхамсурен
Текст: Тодор Станчев
This entry was posted in Active Explorer, News Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply