Джо Китингър и Феликс Баумгартнер. Двама мъже, две мисии, една мечта…

ФЕЛИКС БАУМГАРТНЕР СТАНА ПЪРВИЯТ ЧОВЕК В ИСТОРИЯТА, КОЙТО СКОЧИ ОТ СТРАТОСФЕРАТА. ТОЙ ОБАЧЕ НЕ УСПЯ ДА ПОДОБРИ РЕКОРДА ЗА НАЙ-ДЪЛГО СВОБОДНО ПАДАНЕ, КОЙТО ПРИНАДЛЕЖИ НА ДЖО КИТИНГЪР. СВОБОДНОТО ПАДАНЕ НА ФЕЛИКС ПРОДЪЛЖИ ОКОЛО 4 МИНУТИ И 19 СЕКУНДИ. СЪБИТИЕТО БЕ ОПРЕДЕЛЕНО КАТО „ПРИКЛЮЧЕНИЕТО НА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО“.

ТЕКСТ: ЕЛЕОНОРА ГАДЖЕВА

СНИМКИ: RED BULL STRATOS

Едва ли можем да си представим какви мисли вълнуват човек, поставен в условия, надхвърлящи възможностите на организма ни изобщо. Затова няколко месеца след скока на австриеца Феликс Баумгартнер ви предлагаме да прочетете интервюто с неговия ментор и човека, първи преодолял границата на човешките възможности – полковник Джо Китингър. За страховете и трудностите, за удовлетворението и новите предизвикателства – специално за списание„The Explorer”.

The Explorer : Двама мъже, две мисии, една мечта… Преживяхте ли отново мечтата си, години след вашия скок?

Д. К. : Разбира се. Бях с Феликс през цялото време – на земята, във въздуха, по време на скока, и след това на площадката. Това, което изпитвах през цялото време, не може да се пресъздаде с думи.

The Explorer : По какъв начин вашият опит беше полезен за мисията?

Д. К. : Като част от екипа аз бях единственият човек, който някога е бил в условията, с които Феликс предстоеше да се сблъска. През всичките четири години, докато подготвяхме скока, благодарение на моя опит разработихме много прецизни списъци с изисквания, оперативни процедури и различни варианти за спешни случаи. Работихме като един голям екип и резултатът беше един добре подготвен полет и скок.

The Explorer : Какъв беше вашият режим по време на обучението за полета през 1960 г.?

Д. К. : Обучението ми беше много близко до това на Феликс. Ежедневни упражнения, кардио натоварвания и игра на тенис. Интересен факт е, че дори теглото ми тогава беше почти същото като на Феликс сега – тежах само 500 грама по-малко от него. Сега по време на подготовката освен всички физически натоварвания и часове работа в симулатора, Феликс прекара и много време, за да усвои управлението на капсулата. Той трябваше да се подготви да я управлява сам, ако загубеше връзка със Земята. Това бяха едни много дълги и много натоварени четири години.

The Explorer : Разкажете повече за разликите в костюма, какви подобрения използвахте сега?

Д. К. : Като цяло скафандарът на Феликс е направен така, че да му позволи по-свободни движения, по-голяма гъвкавост и възможност на тялото да се чувства максимално комфортно. Движението на ръцете и краката е свободно, а налягането вътре е значително намалено. Разработката на костюма…

… ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В БР.1/2013 г. НА СПИСАНИЕ THE EXPLORER.

This entry was posted in Future Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply