Индия. Много светове под едно покривало

НЕ СПИРАЙ ДА ОТКРИВАШ С

ИНДИЯ НЕ ПРОМЕНЯ ХОРАТА, А САМО ПРЕДСТАВАТА ЗА ОЧАКВАНЕ. БЛИЗО ТРИ МЕСЕЦА СЛЕД ВРЪЩАНЕТО МИ ОТ СТРАНАТА С ЦВЯТ НА ШАФРАН И СПОМЕНИ, И АРОМАТ НА САНДАЛ И БЕЗВРЕМИЕ СЪМ ПОЧТИ СИГУРНА, ЧЕ Е ТАКА. ТЯ ТИ ПОКАЗВА КОЙ СИ, КАКВИ СА ОЧАКВАНИЯТА ТИ И ЗАЩО СИ ТУК. ДОКАТО СИ В ИНДИЯ, НЕ СЪНУВАШ, ЗАЩОТО КОГАТО СИ ТРЪГНЕШ ОТ ТАЗИ СТРАНА, ВСЕКИ СЪН ТИ НАПОМНЯ ЗА НЕЯ.

ТЕКСТ: ЕЛЕОНОРА ГАДЖЕВА

СНИМКИ: ЕМИЛ БОНЕВ

УЛИЦАТА. ВРАТА, НА КОЯТО ДА НЕ ПОЧУКАШ.

Улицата в Индия не е просто възможност да преминеш на отсрещния тротоар или да стигнеш до някъде. Улицата е място за хранене, пазар, офис, масажно студио, бръснарница, храм, легло… Улицата е там, където живееш пред очите на другите. Животът в цялата му шареност и необяснимост, там, където всичко забранено за другоземеца, е ежедневие за местните. Място, където всеки квадрат земя е дом за някого, дом, който не напуска до смъртта си.

“Не купувай храна от улични търговци, нито вода, нито напитки, защото не си подготвена за последствията. Не давай пари на легионите от деца, протягащи ръка за милостиня, защото така поддържаш този начин на живот. Не проявявай интерес към стоките на уличните търговци, защото само за миг ще се окажеш заобиколена от хиляди, предлагащи невъобразими предмети и услуги.”

В центъра Джайпур съм и докато прескачам локвите, оставени от летния дъжд, следвам Махеш, балансирам сред килим от стоки и се опитвам да спазвам напътствията му. Пореден ден от посещението ми в Индия и това, което вече разбрах, е, че с нищо не мога да променя живота на тези хора, колкото и несправедлив да ми се струва. Не мога да осигуря прехрана за просяците, нито да изкупя цялата стока от уличните търговци, няма как да излекувам сакатите или да приютя бездомните. Нормалното за хората тук е необяснимо за мен или за стереотипите, в които животът ми се помещава, и опитите да се почувствам виновна или да го разбера бяха все така неуспешни.

Но историята ми е за улицата, там като никъде другаде по света, всеки споделя ежедневието си с другите, няма стени, няма двор, нито номер на къща или врата, на която да почукаш. Няма нужда да влизаш в нечий дом, той е пред теб, пред учудено отворените ти очи, така е нормално.

В Джайпур наличието на тротоари по главната улица е просто възможност за търговците да изложат стоките си с едно стъпало над останалите. Да поседнат на ръба, докато обядват, или да си облегнат главата, докато спят. “Тук все още има случаи, в които човек се ражда и умира, без да напуска улицата, на която е роден. Без на съседната улица да подозират, че той съществува. Така е, защото има много, много хора”, обясняваше ми Махеш…

… ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В БР.1/2013 г. НА СПИСАНИЕ THE EXPLORER.

This entry was posted in Cult Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply