Трети международен фестивал за подводни филми

На 23 февруари, събота, стартира Третият международен фестивал за подводни филми в София. По този повод от екипа на списание The Explorer България се свързахме с един от организаторите на събитието, Магдалена Димитрова. Тя бе така любезна да ни отдели от своето време, за да ни разкаже по-подробно за предстоящия фестивал.

 

 

Здравейте, чудесна инициатива! Съвсем логично моят първи въпрос е свързан с началото на фестивала. Как се породи идеята за събитие, свързано с подводни филми?


Всички хубави неща са случайни, така се получи и при нас (усмихва се). Няколко пъти бях посещавала един от най-големите и престижни фестивали за подводно кино в Европа и по време на всяка продукция там сякаш се потапях „на сухо”. Усещането е неповторимо. Провокира ме красотата на този различен свят.

Тогава реших да обсъдя с организаторите там как подобно събитие би могло да се реализира и в България. Споменах им, че ние също имаме много професионалисти, занимаващи се с подводна дейност.

Скоро след това желанието и амбицията ми се реализираха, оттогава изминаха три години. Фестивалът за подводни филми се превърна в традиция и у нас.

 

Останалите европейски държави отдавна ли имат подобни традиции?


За първи път Фестивал за подводни филми се е състоял в Антиб, Франция, през 1975 г. Към днешна дата са проведени повече от 500 подобни фестивали по цял свят.

 

С какво третото издание на IUFF ще е по-различно от предишните две?


Подводният свят е толкова колоритен и разнообразен, че няма как да се повтарят форматите – винаги ще има нещо ново и различно, нещо, което да бъде изненадващо и провокативно.

На Третия международен фестивал за подводно кино ще представим 30 творби на автори от 13 страни. Наред с филмите в програмата на фестивала ще има и изложба на детски рисунки на тема „Аз обичам Черно море”, фотографска изложба на Владимир Живков, като всичко това ще е съпътствано и с множество награди. Тематиката на филмите също е доста разнообразна, ще показваме както документални, така и художествени прожекции. Включени са продукции, представящи рекорди на апнеисти[1], също филми за дестинации, свързани с туризма и подводната археология, ленти за красотата и начина на живот на различни хищници и бозайници, обитаващи „света на мълчанието“.

 

 

В програмата има и български продукции, кажете ни нещо повече за тях?

 

България участва с два филма – „Убийството на едно море” и „Теория на вечността”. Те са на един и същ автор – Стефан Тодоров. Той е изключително  талантлив оператор и водолаз, но тези му два филма са много контрастни един от друг. Първият е свързан със замърсяването и с работата на пречиствателни станции по нашето Черноморие, както и с масовото убийство на делфини. В„Теория на вечността”, от друга страна, зрителите ще могат да се насладят на кадри, показващи живот, изпълнен с красота и вечно движение.

 

След започването на вашия фестивал повиши ли се интересът на желаещите да опознават морското дъно?

 

Разбира се. Много спомогнахме за популяризирането на тази дейност, освен това създадохме конкурентна среда за българските автори.

 

 

А относно екологичните проблеми на флората и фауната по нашето Черноморие? Има ли диалог по подобни теми?

 

Черно море е едно от най-засегнатите морета заради прекомерното съдържание на хранителни вещества и органична пренатовареност. Повечето екологични проблеми са предизвикани от човешката дейност, интензивното селско стопанство и използването на различни торове. На базата на това, ако не можем да предотвратим процеса, то поне си заслужава да работим за понижаване на тези стойности.

 

Какво мислите за дейността на Сий Шепърд?

 

Нямам коментар по тази тема (смее се).

 

Може ли България да се развие като добра дестинация за водолазен туризъм? Наскоро с тази цел дори беше потопен и правителственият самолет на Тодор Живков.

 

Възможно е да се реализира, но това е доста дълъг и труден процес, свързан с опазването, популяризирането и развитието на подводния туризъм и археология. Да, една от стъпките е потапянето на самолета на Тодор Живков. Само за три месеца соцмашината бе посетена от над 500 гмуркачи и е абсолютен хит в световния дайвинг. Корпусът на самолета лежи на около 22 метра дълбочина пред курорта Св. Св. Константин и Елена и е покрит с лек тинест слой, върху който българи, гърци, румънци, англичани, японци оставят знак, че са били там.

 

Вие лично занимавате ли се с водолазна дейност?

 

Да, след първия фестивал успях и аз да се докосна до „света на мълчанието” (усмихва се).

 

Искрено се надявам с нашия разговор да запленим и други хора, които ще пожелаят да се „гмурнат“ в този свят, но все пак какво бихте казали на човек, който никога не се е потапял под морската повърхност?

 

Този спорт, тази дейност е за всеки, който желае да преоткрие нов живот и нов свят, изпълнен с мистика и приключения.

 

Благодаря Ви за отделеното време. Успешен фестивал!

 

Интервюто взе: Тодор Станчев / снимки: Марино Брзак, фотографиите са предоставени от  ecofest.eu


[1] апнеист – човек, който може да спре дишането си за известно време вследствие на множество упражнения и умее да се гмурка на големи дълбочини само с едно вдишване на повърхността (б.р.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

This entry was posted in Active Explorer. Bookmark the permalink.

Leave a Reply